петък, 24 март 2017 г.

Reader Problems Tag


Тъй като в последно време чета по-малко, няма да се повтарям за пореден път защо, реших поне да си поддържам блога с различни публикации. Наскоро бях тагната от Юлия да направя The Reader Problems Tag, благодаря за което. Не бях правила таг от много време, този е интересен и затова ето го и него.

1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш?
Ако съм започнала поредица, която не мога да спра да чета, със сигурност довършвам нея. Ако обаче съвсем се чудя какво да прочета, както в момента имам около 25 непрочетени книги на рафтовете, просто заставам пред библиотеката, поглеждам книгите и оставам ръката ми сама да се насочи към книгата, която иска да прочета следваща.

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ ли я или я оставяш?
Имам няколко такива книги на рафтовете, за които си казах "Ще ги оставя за после" и така и не ги довърших. Да си призная - не знам дали ще ги довърша някога. Ако реша това да стане, вероятно ще ги започна съвсем отначалото, за да вникна отново в историята и да открия онова, което не съм успяла да уловя първия път. Не обичам да се отказвам от някоя книга. По-добре да я прочета цялата, колкото и мъчително да е, отколкото да се откажа. Поне ще мога да дам обективното си мнение след това.

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как?
Предизвикателствата в Goodreads не са състезание за мен. Може да съм си поставила една определена цифра, но това не значи, че трябва да я спазя непременно. Имам стотици други неща, за които да мисля. Тези предизвикателства не са ми приоритет. Може да прочета по-малко книги през тази година, но на следващата да прочета повече. Няма гаранция за нищо. Не се влияя от подобни "гонки" в Интернет. 

4. Кориците на любимата ти поредица не пасват. Как се справяш?
Днес си преподреждах рафтовете в цветовете на дъгата. Не можах да го докарам идеално, но пък какво от това. Ядосвах се, че не успях да нагодя първите три книги от "Реликвите на смъртните". Но това по принцип не ми е никакъв проблем. Най-важно за мен е съдържанието, ако ще й кориците да са най-грозните, създавани някога.

5. Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш с тази ситуация?
Това е без значение. Хората са различни и всеки си има мнение, здравомислещ е, затова има глава на раменете си. Свободен е да харесва и да не харесва нещо, каквото и да е. Но около мен няма хора, които да обичат да четат книги, така че съм сама с моите вкусове и идеали. 

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш?
Не си позволявам подобно нещо. Нито докато чета книга, нито докато гледам филм в компанията на други хора. Единствено, докато съм сама си позволявам да си поплача на книга или филм.

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш: Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?
Е, ако е любимата ми поредица защо ще забравям за случилото се? Ето, давам пример веднага. Мина почти една година откакто прочетох "Лейди Полунощ". Помня какво се случи, няма шанс да го забравя просто, и чакам "Lord of Shadows" с гигантско нетърпение. Но ако се случи да забравя какво се е случило, най-вероятно ще гледам някое клипче с booktalk в YouTube.

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат?
Боли ме от този въпрос. Не обичам да давам книгите си, колкото и да ми се иска да накарам даден човек да прочете някоя любима моя книга. Пазя ги като най-ценното ми богатство. Веднъж в 10-ти клас дадох една книга на съученичка, след това мина през още няколко съученички, докато накрая се върна при мен с намачкани (леко) корици и чернилка по хартията, от което физически ме заболя. От тогава си обещах, че никога повече няма да дам книга на някого. Докато преди 5-6 месеца една колежка не ми се помоли да й дам "Ангел с часовников механизъм". И, да, от 6 месеца не мога да спя нощем, знаейки че книгата не е на рафта ми. Смятам утре така леко заобиколно да я попитам как върви шест месечното четене... 

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация?
По принцип когато хвана книга, гледам да я прочета, колкото и време да ми отнеме, ако съм прекалено ангажирана с неща около университета. За щастие не съм попадала в ситуация, в която да чета 5 книги и да се чудя как да ги завърша.

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш?
Ако искам някоя книга - купувам си я. Не му мисля кой знае колко много.

11. Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш?
О, имам много книги, които отдавна съм си купила и все не им идва реда. Заканила съм се обаче това лято, след края на последната година в университета, да прочета всички книги, чакащи да бъдат прочетени.

Тагвам Румяна.

неделя, 19 март 2017 г.

BOPS: Двойно разопаковане и много изненади


BOPS е кутия, за която се абонирам от самото й начало. Мисля, че пропуснах само месецът, в който книгата беше "Всичко, всичко" на Никола Юн, а след това се ядосвах много, защото вътре имаше чаша, а аз обичам чаши, свързани с книгите. Надявам се, че създателите на кутията отново ще ни изненадат с чаша в близко време. Прекрасните Райс и Алекс ни подариха нещо, на което можем да се радваме и което можем да очакваме с нетърпение всеки месец. Понеже досега никога не съм правила публикация за разопаковане на някоя от кутиите, реших, че сега му е времето, когато получих не една, а цели две кутии - BOPS за месец март и BOPS лимитирана кутия, включваща втората книга "Пазители" на Цветелина Владимирова от поредицата "Проклятието на Воронина". Започвам с коментарите по мартенската кутия.


Темата на кутията за месец март е "Писма във времето". Тук е моментът да отбележа, че в момента, в който Райс и Алекс съобщиха темата и ни казаха, че книгата е продукт на издателство, с което не са работили досега, веднага разбрах коя ще е книгата. И съм особено доволна да ви съобщя, че догадката ми се оказа напълно вярна. 


Първите двa артикула, които открих, когато отворих кутията бяха тези двете на снимката - великолепен тефтер, в който се влюбих на момента, и страшно нежна висулка във формата на пощенска картичка, на който пише I love you. Тъй като наскоро си купих ново синджирче, но за съжаление нямаше висулка, реших да пробвам да закача халкичка на тази тук и да си я закача. Получи се много красиво. А тефтерът честно да си призная ще ме е страх да пиша в него. Хартията е в ретро вариант, също както и корицата, и ако реша да пиша в него един ден със сигурност ще имам усещането, че съм се върнала години назад във времето. Наистина прекрасни сувенири! Естествено вътре имаше и още една изненада, която ме впечатли много. Вероятно и в нея ще ме е страх да пиша, за да не ги съсипя. Става въпрос за един прекрасен плик, съдържащ три листа, които са вдъхновени от някои от най-обичаните и магически истории. Става въпрос за "Алиса в страната на чудесата", "Нарния" и "Питър Пан". Как да не седнеш да напишеш писмо на ръка сега?

Следващото нещо изобщо не ме изненада. Както казах и в началото на публикация - успях да разгадая мистерията. Радвам се, че Райс и Алекс са решили да включат точно "Пасажер" на Александра Бракен в кутията. От доста време исках да я прочета и дори възнамерявах да си я купя след като излезе на пазара. Когато съобщиха темата на кутията, бързичко се реших да изчакам, за да не се получи дублиране на книгата. За щастие се оказах права и сега си се радвам на чисто новата придобивка, която така желаех. Кога ще се реша да я прочета е друг въпрос, че с каквото време за свобода разполагам покрай университета, сигурно ще чета повече книги чак през лятото. Но няма да мисля сега за това, важното е, че я имам!
Райс и Алекс надминаха себе си и очакванията ми с тази кутия. Това е едно от най-страхотните им попадения като книга и артикули. Пожелавам им да продължават да ни радват с още по-страхотни изненади! 





Лимитираната кутия беше нещо съвсем неочаквано и ексклузивно. Знаехме коя ще е книгата, но все пак нямах търпение да видя с какво ще ни изненадат. Както винаги - нямаше нито едно разочарование. 


Първото, което открих в кутията, бяха два постера с лика на двете прекрасни корици на "Вестители", първата книга от трилогията "Проклятието на Воронина", която беше в първото издание на BOPS, и "Пазители", книга втора, която излезе на пазара съвсем наскоро. Около постерите бяха сложени две супер сладки гривни в светло и тъмно синьо с надпис "пазител" и "вестител".


Следващите артикули в кутията са още по-уникални. Вътре открих една картичка "Изживей книгата с BOPS". Невъзможно беше да чакам, докато започна да чета книгата, затова набързо сканирах първия QR код и останах невероятно изненадана. Вече нямам търпение да започна да чета, за да сканирам и другите три кода. Дискът с електронния вариант на книгата "Вестители" е прекрасна изненада пък за хората, които нямат книгата на хартиен носител. Аз съм щастливка, че имам и двата варианта. А нещото, за което само дето не започнах да скачам от щастие, беше уникалният книгоразделител, подписан лично от чаровната авторка на серията Цветелина Владимирова.


И накрая, но не на последно място, е и самата книга "Пазители". Не само, че държейки хартиеното издание, се почувствах страхотно, но и самата корица е великолепна. А вътре ме очакваше послание от Цветелина Владимирова, което наистина ме накара да се усмихна. Още повече като си помисля, че имам автографи и на двете й книги. С нетърпение очаквам и третата. 

Накрая да благодаря на Райс и Алекс за това, че правят тези кутии за нас с толкова желание и вълнение! Страхотни сте и ни радвате с креативността си всеки път. Пожелавам ви само успехи за в бъдеще! :) ♥

петък, 17 март 2017 г.

Отношението на преподавателите


Вдъхновението за тази спонтанна публикация дойде след като днес официално сложих края на държавната практика в начално училище. Чувствата ми, след затварянето на тази страница, бяха смесени поради много причини. От една страна усещах удовлетворението да работиш с едни умни и активни в часовете деца, дори и палави те знаят много. Бих казала, че знаят повече и от учителите си. От друга страна се почувствах малко със стъпкана гордост и смачкано самочувствие, благодарение на по-висшестоящите преподаватели, които идват да оценят нашето представяне по време на един учебен час. За тях ние сме деца. Чувала съм много пъти да казват, че така както ние виждаме малките деца в училищата, така и те виждат нас, независимо, че сме на повече от 20 години. Искат от нас да се научим, да четем и да знаем. Проблемът идва обаче когато започнат с критиките и ти казват неща от сорта на "Нямаш обща култура" или "Нямаш кой знае какво дар слово". Подобни фрази, казани от човек, към когото малко или много изпитваш страхопочитание, те нараняват. Винаги са ни учили да вярваме в децата и да ценим мнението им, да се държим с тях като с приятели, но и да ги научим да уважават по-възрастните, а подобно отношение към нас самите, като бъдещи учители, ни показва само колко двуличие има у преподаватели с труден характер. Понякога имам чувството, че сами не следват изискванията, които имат към нас. Сякаш да се отнесеш по най-наглия начин и да засегнеш гордостта на един студент, който един ден се очаква да върви по същите стъпки, е нещо съвсем нормално. Не разбират ли, че с тези си действия, ни показват единствено, че нищо от това, на което се опитват да ни научат, един ден няма да ни послужи? Особено след като виждаме тяхното отношение към нас. Изпитвам респект към преподавателите, които се държат с теб човешки, дават ти градивни критики, подтикват те да се справиш по-добре следващия път, уважават старанието, което си вложил. Такива хора заслужават само най-доброто. Това мога да нарека аз достоен преподавател. И след като прекарах 5 седмици в училище и видях що за учители се изправят всеки ден пред 20 деца, аз все повече вярвам, че има бъдеще за децата на България. Базовата учителка, която ми беше наставник, а също и учителката на дадения клас на занималнята, се държат с хлапетата по невероятен начин. В момента, в който някоя от двете влезе в стаята, децата млъкват. Това показва колко добре са научени. За съжаление тези две учителки не получават нужното уважение от някои от родителите, но това е отделен въпрос. Поуката, която мога да си извадя, е, че много зависи единствено от преподавателите какви учители ще станем ние, които учим за тази професия, и от учителите в училище какви ще станат децата. Не напразно казват, че учителската професия е най-важната. Но какво е да си добър учител, ако няма доброта в сърцето ти?

понеделник, 13 март 2017 г.

TVD: Всичко започна с книгите... и свърши епично


Преди две седмици си бях обещала, че ще напиша мнението си и ще си спомня за всичко изживяно през 7-те години, които прекарах с този сериал. Емоцията онзи ден обаче ми дойде в повече. Мислите ми бяха толкова объркани, че по едно време много се чудех истина ли е това, което се случи, или нещо си въобразявам. Не можех да осъзная и да приема, естествено до момента, в който не влязох в ютюб и веднага ми излязоха кратки клипове от епизода, интервюта с актьорите и толкова фенмейд видеа, че дори не можех да ги преброя. Обикновено все се прецаквам и погрешка попадам на спойлери. Този път си бях обещала без фейсбук, ютюб, инстаграм, докато не изгледам последния епизод на така обичания от мен сериал. Днес не бях сигурна, че ще седна да пиша публикация, защото трябва да върша съвсем друго нещо, но някак си ми се прииска да го оставя настрана и да седна да си излея всички чувства, които са се насъбрали в мен през последните 7 години (8, ако броя и годината, в която четох книгите). Това е толкова дълъг период от време, че дори не мога да си спомня някои неща, които съм преживяла. Беше епично!

Всичко започна през октомври/ноември 2009-та година, когато прочетох в едно списание, че съвсем скоро е била премиерата на сериал, сниман по книги за вампири. Тогава бях малко луднала по вампирите, заради Здрач. Въпреки че вампирите в двете продукции нямат нищо общо едни с други. Та, реших да започна да чета книгите, защото ми беше любопитно. Все се въртях по магазините и гледах книги от различни поредици за вампири, но реших да чета "Дневниците на вампира". До началото на 2010-та г. бях прочела първите четири книги. Не мога да кажа, че интереса ми не се загуби след втората. От там нататък беше просто механично четене, без да се вмъкна в смисъла. Към април месец 2010-та г. една моя съученичка вече беше започнала да гледа сериала, съответно ми наду главата колко страхотен бил Стефан и как била луднала по него. А и ми сподели, че главната актриса е българка. Е, нещо ме спираше, докато седмица по-късно не реших най-после да видя за какво иде реч. Направих го. Тъкмо беше излязъл 19-ти епизод на първи сезон, когато започнах да го следя. За нула време "изгълтах" излезлите епизоди и вече имах мнение за всеки един герой. 

Истината е, че съм фен на Деймън от момента, в който се появи, и още от първите му думи "Hello, brother!". Не бях сигурна дали някога ще видим някакви любовни моменти между Деймън и Елена, защото по него време Стефан и Елена бяха endgame, но аз съм от отбор Делена от момента, в който Деймън влезе в стаята й и я помилва, докато спи, а това беше в пилотния епизод, доколкото си спомням. Е, не мога да не си призная, че пет пари не давах за Елена. Дразнех се непрекъснато, че всички жертват живота си за нея и винаги мисията е да спасят Елена. Другите герои, сякаш бяха избутани назад заради нея. От друга страна Катрин е нещо съвсем различно и именно заради това се възхищавам на Нина Добрев, защото тя влезе в страшно много роли, докато играеше в този сериал. Беше Елена, Катрин, Амара, Татя, Елена без човечността си, Катрин като човек, Катрин в тялото на Елена, Елена в тялото на Катрин, Катрин, която се представя за Елена или Елена, която се представя за Катрин... Това са страшно различни образи. И най-интересното е, че всеки път можеш да ги  различиш. Случвало ми се е много пъти да виждам Елена и да ни убеждават, че това е тя и в следващия момент, когато се окаже, че е Катрин, винаги съм си казвала "Знаех си!". Да, може би съвсем се омотах в тази Катрин/Елена ситуация, но за феновете на сериала, мисля, че сте схванали какво имах в предвид. 

Втори сезон несъмнено и до днес ми е най-любим. Героите преминаха през страшно много промени, а това ми харесваше супер много, защото знаех, че един вид порастват. След финала на този сезон, ако искате ми вярвайте, но него лято изгледах първи и втори сезон цели седем пъти. Тогава бях се побъркала по Керълайн и Тайлър и като цяло по Тайлър. Не ме питайте как и защо... не знам. Но имаше такава химия между тях, че не си намерих място до началото на сезон 3. А тук вече се наместиха и Древните. Макар че заобичах Илайджа още от първия момент, а Клаус го намразих заради всички неща, които свърши, някак си не можех да се наситя и исках да виждам още и още от тях. Тогава Джули Плек въвлече и Кол, който бързо бързо се изкачи до върха в класацията от любими древни вампири. Четвърти и пети сезон ми се губят, сякаш мъгла е паднала. Не ми бяха интересни кой знае колко. Някак си историята се загуби и започнах да се дразня на "злодеите", които измислят продуцентите. Особено когато Древните се изместиха в Ню Орлиънс и се създаде спин-оф сериалът за тях. 

Ясно си спомням финала на пети сезон, който беше един от милионните епизоди, на които плача неудържимо. Като цяло май сериала ми действаше ревливо. Та, нямах търпение да видя на къде ще потръгнат нещата в шести сезон. Молех се, буквално, надежди стотици имах за нов злодей, който наистина да си струва. И тогава са появи той... Кай Паркър. Няма да си кривя душата и ще кажа, че в началото не го харесвах. А като казвам "в началото" имам предвид първите 5 минути. Този откачен психопат-убиец беше най-свежото нещо от два сезона и ми достави невероятно удоволствие да го гледам и да му се наслаждавам. Не можех и да не забележа играта на Крис Ууд, сякаш тази роля беше създадена за него. Тук настъпи момента, в който Нина Добрев съобщи, че напуска сериала. Неприятно ми стана от една страна, но от друга бях адски доволна, че най-после нещата ще се обърнат малко повече към взаимоотношенията между двамата братя. И така изкарахме два сезона...

(Не гледайте видеото, ако не сте гледали епизода!)

"Дневниците на вампира" за мен беше едно невероятно приключение. Героите бяха като приятели, които ще ти подадат ръка в трудни моменти, а историята ми вдъхваше енергия и ще ми липсва това да чакам нов епизод всяка седмица. Казахме си сбогом с невероятни образи. Кой от кой по-уникален! Знаех, че ще има главен герой, който ще умре на финала. Това беше спойлер, който ни издадоха преди известно време. Догадките ми не бяха верни в крайна сметка. Уважавам решението на Плек... Като се замислих сякаш историята беше започната така, както и свърши. Не мога да се изкажа по-ясно, защото не искам да пускам спойлер за финала. Краят беше наистина оригинален. Щастлива съм, че намериха начин да върнат героите, които така силно обичаме, за да ги видим поне още веднъж. Това беше сбогуване не само със сериала, но и с всички онези, които загубихме по-рано през сезоните. Хубаво е, че всеки един от тях получи покоя, за който са се надявали. Аз лично плаках почти от началото на епизода, защото имаше страшно силни моменти. Бони направи неща, които не вярвах, че може. Деймън и Стефан показаха колко е силна братската обич, а Керълайн за пореден път доказа, че е една достойна личност. Наистина сериалът ни показа през последните два сезона колко силна е обичта между двама братя и как са способни на всичко един за друг. На финалната сцена вече не можех да дишам от плач и не знаех какво се случва, но си заслужаваше и БЕШЕ ЕПИЧНО. За 7 години сериала донесе радост, щастие, веселие и разнообразие в живота ми. Винаги ще има специално място в сърцето ми за него.

П.С. Дано писмото на Керълайн значи нещо... Знаете.

сряда, 1 март 2017 г.

Блогът на 1 годинка! ♥ (TBR books on my shelf)


Блогът ми стана на една годинка! Не мога да ви опиша колко съм развълнувана! В началото, когато започнах, много се чудех какво ще се случи с този блог. Имах опасения, че най-вероятно ще спра да пиша в него, но ето че година по-късно аз все още си публикувам ревюта на книги, тагове и всякакви интересни мисли, които ми минат през главата и искам да споделя с вас. Да, знам, че не съм много активна. Публикувам по веднъж на седмица, случвало се е и по-рядко. Имаше един период, в който бях в ужасна криза - не ми се четеше, не ми се пишеше, не ми се правеше абсолютно нищо. Е, надживях го! С началото на новата година си обещах, че независимо колко ограничено свободно време имам, покрай практиките в училище, които карам, аз ще продължавам да чета и да пиша в блога. От както започнаха практиките, чета една книга близо седмица, дори и да ми е интересна. Просто целите тези преумора и писане на стотици уроци... Ох, нямам търпение да приключат! Решила съм, че щом веднъж свърши цялото натоварване покрай крайните срокове, изпитите и т.н. през тази четвърта учебна година, ще си взема заслужена почивка и ще чета колкото се може повече книги. А пък и на рафтовете ми ме чакат страшно много, до които така и не ми остава време да се добера. Имам общо 24 непрочетени книги. Сега ще ви споделя кои са те:
"Връзка", Рейнбоу Роуъл
"Аркадия", Иън Пиърс
"Уинтър", Мариса Майър (всъщност съм я прочела до половината)
"Правилата на привличането", Симон Елкелес
"Верижна реакция", Симон Елкелес
"Вестители", Цветелина Владимирова
"Хари Потър и философският камък", Дж. К. Роулинг
"Сняг вали", Джон Грийн, Морийн Джонсън, Лоръл Миракъл
"Летни дни, летни нощи", Стефани Пъркинс и други
"Истории от академията за ловци на сенки", Касандра Клеър
"Двор от мъгла и ярост", Сара Дж. Маас
"Среднощна корона", Сара Дж. Маас
"Огнената наследница", Сара Дж. Маас
"Кралица на сенките", Сара Дж. Маас
"Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Проклятието на титана", Рик Риърдън
"П. Дж. и БнО: Битката за лабиринта", Рик Риърдън
"П. Дж. и БнО: Последният олимпиец", Рик Риърдън
"Аз преди теб", Джоджо Мойс
"Без Хоуп", Колийн Хувър
"Вождът", Моника Маккарти
"Дюи", Брет Уитър, Вики Майрън
"Бляскавият двор", Ришел Мийд
"Звезден полет", Мелиса Ландърс
"Фор", Вероника Рот

Това е доста нещо. Силно се надявам съвсем скоро да им намаля бройката поне с 10. Може би през месец март? Тъй като през февруари успях да прочета само "Прикачен" на Р. Р., но мисля позитивно и това е по-добре от нищо. 

Накрая искам да благодаря на всички, които следихте блога ми през тази една година! Много, много ви благодаря! Това ми вдъхваше муза при всяко едно ревю, което пишех - знанието, че има някой, който ще го прочете! ♥

Edit: Пропуснах да ви честитя Баба Марта! Бъдете весели, засмяни и позитивно настроени!