понеделник, 13 март 2017 г.

TVD: Всичко започна с книгите... и свърши епично


Преди две седмици си бях обещала, че ще напиша мнението си и ще си спомня за всичко изживяно през 7-те години, които прекарах с този сериал. Емоцията онзи ден обаче ми дойде в повече. Мислите ми бяха толкова объркани, че по едно време много се чудех истина ли е това, което се случи, или нещо си въобразявам. Не можех да осъзная и да приема, естествено до момента, в който не влязох в ютюб и веднага ми излязоха кратки клипове от епизода, интервюта с актьорите и толкова фенмейд видеа, че дори не можех да ги преброя. Обикновено все се прецаквам и погрешка попадам на спойлери. Този път си бях обещала без фейсбук, ютюб, инстаграм, докато не изгледам последния епизод на така обичания от мен сериал. Днес не бях сигурна, че ще седна да пиша публикация, защото трябва да върша съвсем друго нещо, но някак си ми се прииска да го оставя настрана и да седна да си излея всички чувства, които са се насъбрали в мен през последните 7 години (8, ако броя и годината, в която четох книгите). Това е толкова дълъг период от време, че дори не мога да си спомня някои неща, които съм преживяла. Беше епично!

Всичко започна през октомври/ноември 2009-та година, когато прочетох в едно списание, че съвсем скоро е била премиерата на сериал, сниман по книги за вампири. Тогава бях малко луднала по вампирите, заради Здрач. Въпреки че вампирите в двете продукции нямат нищо общо едни с други. Та, реших да започна да чета книгите, защото ми беше любопитно. Все се въртях по магазините и гледах книги от различни поредици за вампири, но реших да чета "Дневниците на вампира". До началото на 2010-та г. бях прочела първите четири книги. Не мога да кажа, че интереса ми не се загуби след втората. От там нататък беше просто механично четене, без да се вмъкна в смисъла. Към април месец 2010-та г. една моя съученичка вече беше започнала да гледа сериала, съответно ми наду главата колко страхотен бил Стефан и как била луднала по него. А и ми сподели, че главната актриса е българка. Е, нещо ме спираше, докато седмица по-късно не реших най-после да видя за какво иде реч. Направих го. Тъкмо беше излязъл 19-ти епизод на първи сезон, когато започнах да го следя. За нула време "изгълтах" излезлите епизоди и вече имах мнение за всеки един герой. 

Истината е, че съм фен на Деймън от момента, в който се появи, и още от първите му думи "Hello, brother!". Не бях сигурна дали някога ще видим някакви любовни моменти между Деймън и Елена, защото по него време Стефан и Елена бяха endgame, но аз съм от отбор Делена от момента, в който Деймън влезе в стаята й и я помилва, докато спи, а това беше в пилотния епизод, доколкото си спомням. Е, не мога да не си призная, че пет пари не давах за Елена. Дразнех се непрекъснато, че всички жертват живота си за нея и винаги мисията е да спасят Елена. Другите герои, сякаш бяха избутани назад заради нея. От друга страна Катрин е нещо съвсем различно и именно заради това се възхищавам на Нина Добрев, защото тя влезе в страшно много роли, докато играеше в този сериал. Беше Елена, Катрин, Амара, Татя, Елена без човечността си, Катрин като човек, Катрин в тялото на Елена, Елена в тялото на Катрин, Катрин, която се представя за Елена или Елена, която се представя за Катрин... Това са страшно различни образи. И най-интересното е, че всеки път можеш да ги  различиш. Случвало ми се е много пъти да виждам Елена и да ни убеждават, че това е тя и в следващия момент, когато се окаже, че е Катрин, винаги съм си казвала "Знаех си!". Да, може би съвсем се омотах в тази Катрин/Елена ситуация, но за феновете на сериала, мисля, че сте схванали какво имах в предвид. 

Втори сезон несъмнено и до днес ми е най-любим. Героите преминаха през страшно много промени, а това ми харесваше супер много, защото знаех, че един вид порастват. След финала на този сезон, ако искате ми вярвайте, но него лято изгледах първи и втори сезон цели седем пъти. Тогава бях се побъркала по Керълайн и Тайлър и като цяло по Тайлър. Не ме питайте как и защо... не знам. Но имаше такава химия между тях, че не си намерих място до началото на сезон 3. А тук вече се наместиха и Древните. Макар че заобичах Илайджа още от първия момент, а Клаус го намразих заради всички неща, които свърши, някак си не можех да се наситя и исках да виждам още и още от тях. Тогава Джули Плек въвлече и Кол, който бързо бързо се изкачи до върха в класацията от любими древни вампири. Четвърти и пети сезон ми се губят, сякаш мъгла е паднала. Не ми бяха интересни кой знае колко. Някак си историята се загуби и започнах да се дразня на "злодеите", които измислят продуцентите. Особено когато Древните се изместиха в Ню Орлиънс и се създаде спин-оф сериалът за тях. 

Ясно си спомням финала на пети сезон, който беше един от милионните епизоди, на които плача неудържимо. Като цяло май сериала ми действаше ревливо. Та, нямах търпение да видя на къде ще потръгнат нещата в шести сезон. Молех се, буквално, надежди стотици имах за нов злодей, който наистина да си струва. И тогава са появи той... Кай Паркър. Няма да си кривя душата и ще кажа, че в началото не го харесвах. А като казвам "в началото" имам предвид първите 5 минути. Този откачен психопат-убиец беше най-свежото нещо от два сезона и ми достави невероятно удоволствие да го гледам и да му се наслаждавам. Не можех и да не забележа играта на Крис Ууд, сякаш тази роля беше създадена за него. Тук настъпи момента, в който Нина Добрев съобщи, че напуска сериала. Неприятно ми стана от една страна, но от друга бях адски доволна, че най-после нещата ще се обърнат малко повече към взаимоотношенията между двамата братя. И така изкарахме два сезона...

(Не гледайте видеото, ако не сте гледали епизода!)

"Дневниците на вампира" за мен беше едно невероятно приключение. Героите бяха като приятели, които ще ти подадат ръка в трудни моменти, а историята ми вдъхваше енергия и ще ми липсва това да чакам нов епизод всяка седмица. Казахме си сбогом с невероятни образи. Кой от кой по-уникален! Знаех, че ще има главен герой, който ще умре на финала. Това беше спойлер, който ни издадоха преди известно време. Догадките ми не бяха верни в крайна сметка. Уважавам решението на Плек... Като се замислих сякаш историята беше започната така, както и свърши. Не мога да се изкажа по-ясно, защото не искам да пускам спойлер за финала. Краят беше наистина оригинален. Щастлива съм, че намериха начин да върнат героите, които така силно обичаме, за да ги видим поне още веднъж. Това беше сбогуване не само със сериала, но и с всички онези, които загубихме по-рано през сезоните. Хубаво е, че всеки един от тях получи покоя, за който са се надявали. Аз лично плаках почти от началото на епизода, защото имаше страшно силни моменти. Бони направи неща, които не вярвах, че може. Деймън и Стефан показаха колко е силна братската обич, а Керълайн за пореден път доказа, че е една достойна личност. Наистина сериалът ни показа през последните два сезона колко силна е обичта между двама братя и как са способни на всичко един за друг. На финалната сцена вече не можех да дишам от плач и не знаех какво се случва, но си заслужаваше и БЕШЕ ЕПИЧНО. За 7 години сериала донесе радост, щастие, веселие и разнообразие в живота ми. Винаги ще има специално място в сърцето ми за него.

П.С. Дано писмото на Керълайн значи нещо... Знаете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар