неделя, 29 януари 2017 г.

"Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии", Рик Риърдън


Когато за първи път чух за тази поредица преди много, много време все си мислех, че вероятно няма да ми допадне чак толкова. Но честно казано не знаех почти нищо за нея, освен че главният герой се казва Пърси Джаксън и е син на Посейдон. Малко по-късно обаче излезе филма и го гледах. Въпреки милионите критики, които получи, аз го харесах. След това излезе втория и историята беше същата - критики много, но на мен ми хареса. Все още обаче бях малко скептично настроена към книгите, защото всички казваха, че е за деца и т.н. и т.н. Но! Но! Не мога да ви опиша колко съм щастлива, че се докоснах до тази поредица. Започнах да чета и в един момент се усетих, че съм преполовила книгата. Беше ми изключително интересно, буквално помитах страниците една след друга. Всичко в книгата ме завладя - героите, историята, митовете. И трябва да ви кажа, че няма нищо общо с онова, което бях гледала! В един момент осъзнах защо бяха всички тези критики спрямо филма. Да ви призная и аз се ядосах малко, че са променили толкова много неща. Но сега съм тук да обсъдя книгата и фактът, че обикнах героите и хилядите приключения, които изживяха в тези 300 и няколко странички. Тръпна в очакване да мине сесията и да довърша останалите четири книжки.

Историята следва живота на 12-годишния Пърси Джаксън, който има дислексия. В обикновения си живот, той е проблемно дете, което сменя училищата, създава проблеми на учителите и никога не го свърта на едно място. Той живее с майка си и недодялания си доведен баща. Всичко в живота му е такова, докато един ден нещата се преобръщат в съвсем друга посока. Когато хлапето разбира, че е син на един от олимпийските богове. Честно казано това е една от най-любимите ми части в книгата - моментът, когато Пърси разбира, че всичко, което познава като обикновено момче е една илюзия. Персонажът му е изключително интересен. Никога досега не бях чела за главен герой, който е дете. Но ми беше изключително интересно и Пърси е много силно момче. Възхищавам му се. В опасност или не, той е страшно забавен и винаги защитава семейството и приятелите си. Наистина харесах силната връзка, която се заформи между него, Гроувър и Анабет. Тримата предвещават да бъдат (и вече станаха) един от любимите ми приятелски кръгове в книгите. Знаете... като онези, с които би ми се искало да преживяваме милиони приключения, да обикаляме из страната в търсене изгубени мълнии и да посетим подземното кралство... точно както се случи и в книгите. Представям си го, колко готино би било! Точно заради това нямам търпение да прочета и останалите книги. Искам да продължавам да си представям, че съм един от героите и че преживявам всички тези вълнуващи случки в лагера на нечистокръвните. Чувството е велико. Историята е велика. Никога преди не се бях вълнувала от гръцките митологии. Тази книга промени отношението ми. Мисля, че това е и едната причина поредицата да е създадена с толкова млади герои - за да може децата да започнат да я четат от 4-5-6 клас и междувременно да научат малко повече за боговете и митичните създания в гръцката митология. Но аз, като момиче на 22 години, бях изключително пометена от историята, като от виелица, и въобще не ми пука за колко годишни е определяна. Детска литература - дайте ми я насам! 

Обожавам Анабет! Тя се превърна в моя любимка още от първия момент, в който прочетох за нея. Нещо много силно ме привлече в героинята. Развълнувана бях във всеки един момент, в който четях за нея. Несъмнено се превърна в една от най-невероятните женски персонажи, за които съм чела. С нетърпение очаквам да разбера какво ще се случи с нея по-нататък. А и съм сигурна, че не съм била единствената, която е добила чувства към нея и Пърси от първата книга още. Гроувър също е един от героите, които несъмнено обикваш. Присъствието му внасяше много цвят и веселие в моментите. Много интересни ми бяха и наставниците им в лагера. Колкото и странен да е г-н Д., аз много харесах тази негова личност и съм се смяла страшно много всеки път, когато бъркаше името на Питър Джонсън... така де, Пърси Джаксън. 

Историята като цяло въобще не беше това, което очаквах. Всичко беше много повече! Имаше приключения, имаше динамика, имаше въпроси, които трябваше да се разрешат. Книгата беше прекрасно бягство от ежедневието. Всички онези моменти, които имаха героите, са незабравими. Персонажите ти стават любими и искаш да четеш все повече за тях. А действието на историята е толкова плавно и леко, че се чете с удоволствие и желание да прелистиш страницата колкото се може по-бързо, за да видиш какво се случва нататък. Няма по-приятно нещо от съчетанието на забавна и приключенска история с гръцка митология и купища митични създания. Вероятно има такива от вас, които все още не са започнали с четенето на поредицата. Не губете време! Поредицата на Рик Риърдън обещава да става все по-добра, а останалите му книги сигурно са повече от невероятни. Аз лично се радвам, че се въвлякох в този свят, защото не ми се излиза от него. Не му мислете, няма да съжалявате!

2 коментара:

  1. Написала си много хубаво ревю за книжката :) И аз съвсем на скоро я прочетох както и следващата (тя е дори още по -интересна)Пожелавам ти скоро да успееш да завършиш цялата поредица:)

    ОтговорИзтриване