петък, 2 септември 2016 г.

Историята на едно незабравимо лято и... още нещо

Здравей ти там, който четеш тази публикация! В нея ще срещнеш лятната история, на едно момиче, което имаше доста трудности в началото, но накрая ги преодоля - забавлява се, усмихваше се, общуваше и... дори се влюби. Споменавала съм не веднъж, че съм мечтателка, а да имам възможността да разкажа за едно вълнуващо и емоционално лято ме прави истински щастлива, защото едно е да си мечтаеш за него и съвсем друго да го почувстваш като тръпка, минаваща по кожата ти. Днес започнах да чета "Летни дни и летни нощи" и прочетох едва първия разказ (на Лий Бардуго), но емоцията все още ме държи. Историята ме вдъхнови да изпиша в няколко реда какво преживях аз това лято. Хем ще упражня писателските си умения, хем се надявам написаното да ви докосне, така както ви докосва една любовна история в романите на любимите ви писатели. А ако идеята ви харесва - разкажете и вие за вашето лято под формата на публикация в блога ви, оставете ми линк, за да прочета и да почувствам емоцията ви... така както се надявам и вие да усетите моята, четейки следващите редове. 

Денят беше 10-ти юни. Усещането беше типичното за едно момиче, което ще пристъпи към нещо ново, а именно новото работно място, начело с нови хора и нова обстановка. Това беше третото лято, в което реших, че ще работя и ще си изкарам пари за себе си. Очакванията ми бяха съвсем нормални - не очаквах нищо кой знае какво. Не мислех, че ще открия хора, с които да си остана близка, не мислех, че ще преживея безброй положителни и отрицателни моменти, не мислех, че ще срещна човек, когото да желая да виждам всеки ден и да ми липсва, когато не е наоколо. Да, ама ето че всичко, което в онзи ден си мислех, че няма да ми се случи, всъщност се случи и аз не мога да бъда по-благодарна на съдбата, че ми вдъхна кураж да не се отказвам от тази работа, както си мислех. Лятната работа винаги е свързана с много емоции и много преживявания, но никога лятото не е еднакво. Нали знаете - всяко едно си има своята история...
В първия месец не се случваше нищо, което да ме задържи там. През цялото време обмислях кога да си пусна молбата за напускане, пресмятах дни, чудех се кога, кога, кога... И така и все си отлагах. Нямах желание да бъда там. Не беше от работата. Беше от хората. Погаждах се с някои от тях, другите ми изглеждаха надменни, държаха се грубо и просто сякаш нито те, нито аз имахме желание да седнем и да си поговорим, за да ни е приятно да работим заедно. Но нали знаете, че всяко начало е трудно. След като измина този месец и малко по малко започнах да се отпускам, а и колегите ми се отпускаха пред мен - общувахме, шегувахме се и времето започна да минава по-леко и по-приятно.
В началото на юли се появи на работа едно ново момиче. С нея веднага си допаднахме. Сближихме се, започнахме да си споделяме всичко, да си говорим непрекъснато. Доставяше ни удоволствие да работим заедно. Тя беше абсолютно щура откачалка. И приемайте го буквално, но като го казвам го правя по най-милия възможен начин. Съвсем скоро се сближихме и с другите - онези, които в началото се държаха дръпнато. Станахме един задружен екип, а дори и като едно семейство - прекарвахме дните си заедно и искрено се забавлявахме. Бяхме като малки идиотчета - кой от кой по-луд. Непрекъснато се шегувахме, непрекъснато вършехме щури неща, не се подчинявахме на заповедите и макар това да влудяваше нашите отговорнички, имах чувството, че ако има един начин и те ще започнат да се държат по същия детски и непринуден начин, по който се държахме останалите. Няма да забравя забавните ни моменти, в които нямахме работа - скачахме на огромния надуваем батут, пускахме писмо в бутилка в езерото (на бележката бяхме написали имената си и по един идиотски прякор за всеки) или пък просто пеехме и се смеехме. Просто всеки един от нас допринесе, за да може останалите да почувстваме тръпката от това да споделяме всеки един момент заедно. 
В началото на август дойде на работа ТОЙ. Въпросното момче... Дори не знам как да го опиша. Винаги първото впечатление на човек е от външния вид на някого, та съвсем нормално беше и аз да се загледам в новия колега. На пръв поглед изглеждаше симпатичен, но не съм се влюбила в него веднага след като го видях. В началото беше малко притеснен, но започна да идва при нас и на третия ден, в който видя, че ние го приемаме като част от това, което сме там, а именно приятели, той се отпусна и започна да се държи приятелски с всички. До един момент, в който вече започнах да се улавям как се заглеждам за дълго в него, как като го чуя да се смее и душата ми се стопляше, защото смехът му е прекрасен. На моменти се усещах как се дразня, ако обръща прекалено внимание на някоя от другите ми колежки, но тази мисъл я отхвърлях веднага, защото знаех, че той така си се държеше - приятелски с всички. Аз също имах възможността да разбера, че не е лошо момче, не е женкар, не сваля всяка, до която се докосне... Просто едно мило момче, което се стреми да е приятел с всички.

В последната вечер, последния ден от месец август, шефката реши да ни направи подобаващо изпращане. На повечето 31.08 им беше последния работен ден, дори и на мен... Но още вчера се обадих да кажа, че ще ходя да работя през уикендите, докато има работа и докато не свърши сезонът. Та, тази последната вечер беше най-невероятната нощ през цялото лято. В 23:00 ресторантът затвори, хората си отидоха и диджеят, който шефката ни беше повикала започна да пуска музика. Всички седнахме около огромната маса, пихме по нещо, а след половин час вече бяхме на дансинга и танцувахме. Час по-късно на мен ми хрумна изключително "умната" идея да бутна бележка на диджея с надпис "Пусни нещо хубаво за колегата, по когото си падах... Ама тайно. :) ". Той веднага ме пита дали да каже, че е от мен, но аз го помолих да не го прави и след малко той пусна Bailando на Енрике Иглесиас и прочете бележката. Моментално всички започнаха да се споглеждат и да се чудят какво се случва, нима е имало подобно нещо между някои хора от персонала. Накрая на вечерта, когато музиката спря и всички се събрахме около масата, шефката каза всеки да каже по нещо за прекараното лято. Така и направихме. Всеки сподели какво му е харесало, какво не е и какво ще му липсва. Когато дойде моят ред, аз се усмихнах, споделих някои от щурите неща, които направихме това лято, за да ги накарам да се разсмеят и се получи. След това казах, че ги обичам и тези, които си тръгват, и тези, които остават. А за финал се обърнах към диджея и го помолих да прочете бележката ми пред всички. Не казах за кого е, но в залата имаше четири момчета - две си имат приятелки, а третият е доста по-голям от мен. Остана само ТОЙ и знам, че не е толкова глупав, че да не разбере, че говорех за него. Но поне ще го виждам през уикендите и ще се надявам на нещо повече от приятелство...

Ето как мина моето лято. Беше пълно с емоции, незабравими мигове и преживявания, които няма да забравя. Прекарах прекрасни дни с хората, които ме заобикаляха. В началото може и да не ги познавах, но сега мога да направя пълна характеристика за всеки един човек, работещ в онзи ресторант, намиращ се по пътя за Варна. Надявам се да сте имали времето и търпението да прочетете лятната ми история. Дано ви е накарала да се усмихнете на моменти, така както кара мен. Надявам се не съм ви досадила. И ако желаете да споделите вашето лятно преживяване в блога си, направете го и не забравяйте да ми изпратите линк в коментарите. А съвсем скоро ще се завърна с ревю на "Летни дни и летни нощи". Лека вечер, драги читатели! ♥