вторник, 31 май 2016 г.

Some random music tag


Привет на всички! Тази вечер, като никой път, слушам музика. При това вече от доста време. Много рядко ми се случва да съм сама у дома и да си пусна музика. Обикновено чета книга или гледам филм. Днес, обаче ми е музикално и нямаше как да пропусна да го отбележа с един таг, който преди време видях в блога на Теди.

1. Последната песен, която чу.
Аз съм огромен фен на творчеството на Графа. Той е любимият ми български изпълнител и тъкмо сега ми се слушаше негова музика. Това е последната, която чух.


2. Любима група.
И аз, подобно на Теди, преди слушах множество групи. В момента най-любимата ми е Maroon 5, но харесвам също Imagine Dragons, Coldplay и Backstreet Boys.

3. Любим самостоятелен изпълнител.
Ed Sheeran, Beyonce, Christina Aguilera, Taylor Swift, Charlie Puth, Adele, Графа и вероятно още някой, за когото не се сещам сега.

4. Любим албум.
"X" - Ed Sheeran.

5. Твоята guilty pleasure песен.
Въобще не харесвам тази изпълнителка, но винаги съм казвала, че тази песен ми харесва. Вината е в мой приятел, който ме зариби по нея преди години.


6. Песен, която си мразел, но сега харесваш.
Още една изпънителка, която не ми е любима. Поради тази причина не харесвах нито една нейна песен. Но след време започнах да харесвам единствено тази.


7. Песен, която си харесвал, но сега мразиш.
Не мисля, че има такава. Ако харесам някоя песен, винаги ми е приятно да я чуя отново.

8. Песен, с която си израснал.
Имаше доста песнички, които харесвах като малка. Но не мога да определя някоя, с която да съм израснала.

9. Първият албум, който си купи.
Не си купувам албуми. Предпочитам да си ги свалям от нета или да ги слушам онлайн.

10. Албум, който си намерил случайно, но обичаш.
Не съм сигурна дали мога да кажа, че го обичам. Но преди години, когато изгря групата One Direction, случайно попаднах на първия им албум. След време, обаче ми омръзна и от тогава не слушам тази група.

11. Любима песен на чужд език.
Много, много харесвам песни на испански. Това е една от любимите ми.


12. Песен от годината, в която си роден.
Много любима песен!


13. Песен от любимия ти музикален жанр.


14. Най-надценена песен.


15. Песен, която би препоръчал на всеки.
Всеки човек си има различен вкус, по принцип. Но класиката си е класика и аз лично много, много обичам тази песен.


16. Песен, която ти напомня за определено събитие.
Не харесвам тази песен, но имам един незабравим спомен, който се случи, докато звучеше тя.


17. Песен, на която винаги пееш.
Пея на всички песни, които слушам.

18. Любима песен от саундтрак.
Обожавам поредицата "Бързи и яростни". Тази песен просто ми стопля душата и ме натъжава едновременно всеки път.


19. Любима бавна песен.
Открадвам отговора на Теди.


20. Любима бърза песен.


21. Любима песен в момента.


22. Любима песен на всички времена.
Ако някой ме пита защо това ми е любимата песен на всички времена, не знам какво да му отговоря. Един ден, когато излезе, просто я чух и ми хареса толкова много, че до ден днешен, макар и да я слушам на годината най-много два пъти, все още настръхвам.


Наистина се надявам да ви е допаднал избора ми на песни в този така дълъг таг. Ако някой има желание да го направи, да се чувства тагнат.

♫♥♫

May Wrap Up + June TBR

Източник

Май месец не беше добър въобще. Дори се чудех дали изобщо да правя месечно преброяване, след като книгите, които прочетох въобще не са много. Тук е времето да използвам един хаштаг и да кажа #shame, че прочетох само две книги и половина. Но въпреки това, предвид факта, че месецът беше отдаден на урочни дейности, като подготвяне за лятната сесия и писането на доклади и план-конспекти, мисля, че все пак беше хубаво, че намерих време за четене за развлечение. Ето какво прочетох през месец май:

Източник
1. "Гневът и зората" - Рене Ахдие.
Книгата беше изключително завладяваща и интересна. Прочетох я почти на един дъх и наистина се радвам, че отделих време и средства, за да се потопя в тази история. Харесах героите, защото всеки беше уникален сам по себе си. Харесах арабската култура и идеята, взета от "Хиляда и една нощи". Оценката, която дадох, е 5/5 звезди. Написала съм пълно ревю на книгата в блога си. Можете да натиснете тук, за да го прочетете.


2. Първите пет истории от "Хрониките на Магнус Бейн" - Касандра Клеър.
В самата книга се съдържат единадесет истории. Само те останаха непрочетени от книгите на Каси, които са издадени в България. Беше ми изключително интересно и забавно да проследя живота на Магнус и приключенията, които е преживял. Стана ми много мило и когато имах възможността в една от историите отново да срещна Уил, Джем и Теса. Нямам търпение да ми остане малко време, за да завърша и останалите шест истории. А до този момент на всяка една от петте прочетени съм дала 5/5 звезди.

Източник
3. "Академия за вампири" - Ришел Мийд.
След като чух доста положителни отзиви за тази поредица, реших най-после да се хвана и да я прочета. Приключих я точно преди да започна да пиша тази публикация и все още ми е прясно в главата всичко случило се. Дадох й 4.5/5 звезди. Хареса ми книгата и определено ще завърша поредицата. Не крия, че ми беше малко скучно на моменти, защото знаех какво ще се случи. Бях гледала филма преди време. Винаги правя грешката да гледам филма преди да прочета книгата. Това определено беше грешка. Но, слава Богу, няма филми по другите книги, така че съм сигурна, че ще ми бъде стотици пъти по-интересно, когато започна да ги чета.

За юни месец съм планувала да продължа с книгите на Ришел Мийд. А също да си довърша и останалата половина от "Хрониките на Магнус Бейн". Ще видим докъде ще стигна и се надявам месецът да се изпълнен с повече време за четене. Само да минат изпитите и лятото ми ще е отдадено на книги.

вторник, 24 май 2016 г.

Летен читателски план


Откраднах си една идея за публикация от Памела. Тя беше съставила списък с книгите, които възнамерява да прочете, а аз реших да направя същото. Тази година със сигурност възнамерявам да работя, както всяко лято, дори вече почти съм сигурна къде. А от това ще си изкарам доста пари и си направих една равносметка с някои издателства и офертите, които правят. Огледах сайта на Егмонт и ми направи впечатление, че при поръчка на цялата поредица, правят доста изгодно намаление (само при някои поредици). Така ще мога да се снабдя с доста книги, а ако не успея да си закупя всички - здраве да е, все някога и това ще стане. 

1. "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" - Рик Риърдън.
2. "Героите на Олимп" - Рик Риърдън.
3. "Хрониките на Кейн" - Рик Риърдън.

Общо взето трите завършени поредици на Риърдън. Желанието ми е това лято да прочета всяка една книга, която той е писал. Чувам много хубави отзиви за творчеството му, а и съм сигурна, че ще ми харесат. Досега не съм си ги закупила, защото не ми се е отдала възможността, а аз искам да имам цялата поредица, когато се хвана да чета. Та офертите от Егмонт ще ми дойдат доста добре и най-после ще мога да си ги имам тези книги. В списъка към книгите на Риърдън включвам също останалите, които в момента са излезли и са издадени в България - "Мечът на лятото", "Скритият оракул", "Гръцките богове на Пърси Джаксън", "Гръцките герои на Пърси Джаксън", "Досиетата на героя" и "Дневниците на героя".

4. "Хари Потър" - Дж. К. Роулинг.

От толкова много време желая тази поредица, че няма как да не се възползвам от офертата на Егмонт. Както съм споменавала, чела съм първата книга в училище, помня, че ми хареса, но доста малко помня от съдържанието. Искам пак да я прочета и да довърша останалите. А книгите са толкова красиви, че просто искам да бъдат на рафта ми. Ще отделя пари и за тях. Включвам към тях и останалите три книжки, които доколкото знам са някакво допълнение към поредицата, но тях може би по-нататък. Първо да си взема и да прочета поредицата.

5. "Стъкленият трон" поредицата + двете книги от "Двор от рози и бодли" - Сара Дж. Маас.

Тези книги са също с огромен брой почитатели и доста хора ми споделят, че са наистина страхотни. По тази причина желанието ми да ги прочета става тройно. Няма да са включени в някаква оферта, но ми е все тая, защото и без това ги искам. Така че определено са в списъка ми за това лято. Знам, че съвсем скоро излиза и втората книга от "Двор от рози и бодли", която е "Двор от мъгла и ярост", ако не се лъжа. Просто искам да имам книгите на Сара Дж. Маас.
6. "Изборът" - Кийра Кас.

Това вече е една напълно завършена поредица. Честно казано, чаках да завърши и тогава да си я закупя. Една приятелка я беше чела и бях разгърнала няколко странички, стори ми се интересна историята, така че реших, че трябва да я имам. Можех да я взема на заем, но кориците са толкова красиви, че искам да бъдат в колекцията ми. В сайта на Егмонт също има оферта за "Изборът", така че не е за изпускане.

Това бяха поредиците, които искам да си закупя и да прочета това лято. Те са едни от най-коментираните книги в мрежата, хората ги харесват, а аз вярвам на хората, така че желая да се потопя в тези светове. Знам, че са много. Нямам представа колко пари ще спечеля от работата си. Но се надявам поне 3 или 4 от 6 поредици да мога да си закупя. Отделно имам желание и за книги, които не са в поредици, може някой път да съм на вълна единична книжка. В този случай вероятно ще избера наслуки някоя книга от списъка ми в Goodreads и ще си я поръчам. Оставам обнадеждена, че някъде по средата на лятото ще си направя една хубава покупка на книги, за да ми се напълни душата. Но има още време. Това засега е само планът, скоро се надявам да се осъществи.

"Гневът и зората" - Рене Ахдие



Един живот за една зора.

В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнадесетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата. Когато най-добрата приятелка на Шахризад се превръща в жертва на Халид, тя се заклева да отмъсти за смъртта й и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия й съпруг. 

Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.




"Гневът и зората" е книгата, която ми вдъхна онова незабравимо чувство да се влюбиш в историята, която четеш. Не ми се беше случвало от доста време да се захласна по някое четиво от първите страници, но ето че историята, вдъхновена от незабравимата класика за приказките на Шехерезада в "Хиляда и една нощ", отново ме върнаха към онова желание да чета без да спирам и да тръпна от вълнение с всяка отгърната страница. Романът на Рене Ахдие бързо се превърна в една от любимите ми книги, които прочетох тази година, а е и сред най-добрите книги, които някога съм чела. Досега не се бях докосвала до подобна книга с арабска култура или герои, които носят типичните й имена. Но това ми хареса. В началото чувствах леко объркване с прочита на някои от имената, но след петдесетата страница всичко това отшумя и остана единствено желанието да разбера как ще приключи тази уникално написана история. Стилът на писане на Рене Ахдие много ми хареса. Тя е създала едни истински и земни герои, а светът в книгата не е една лигава история за двама влюбени, а е нещо коренно различно, нещо, което не съществува само в книгите. Подобни неща са се случвали по света, може би не в съвремието, но преди години. А да го напишеш и опишеш по толкова запомнящ се начин, така че читателят да остане прикован към книгата, с нестихващо желание и затаен дъх, е похвално за творчеството на Ахдие.

Източник
В лицето на главната героиня намираме Шахризад ал Хайзуран, която е една от най-смелите жени, за които съм чела. Тя е вдъхновение за това, че една жена може да постигне много само със силата на думите. Шахризад вдъхва живот на историите, които разказва, благодарение на това, че е сладкодумна и не само халифът забелязва това й качество, а и всеки друг, който се доближи до нея, вижда колко умело си борави тя с думите. Целта й, да си отмъсти за приятелката й Шива, я води в двореца на Халид ибн ал Рашид. Борбеният дух и желанието й за живот са едни от нещата, които й помагат през трудните моменти. Хареса ми това у нея, че макар и понякога да показва ранимост и емоционалност, тя притежава мощ и величие, които я издигат и заслужено й носят титлата владетелка на Хорасан. От своя страна халифът Халид е един характер, с какъвто съм се сблъсквала рядко. Не мога да кажа, че обикнах героя, но във всички случаи ми хареса много и постепенно, докато четях, се научих да го разбирам. В началото не знаех каква е истината и единственото, което желаех да разбера, беше защо той върши делата си по този чудовищен начин. На моменти бях възмутена от държанието му и единственото, което исках, е той да прогледне и да види нещата с други очи. Постепенно персонажът започна да израства, да осъзнава и в негово лице виждам потенциал. Смятам, че героят на Халид ще се превърне в един от най-силните и силно се надявам, че в следващата книга ще видим онова могъщество и силна воля, което трябва да притежава халифът на Хорасан.

Източник
Хареса ми много, че второстепенните герои бяха също толкова развити, колкото и главните. Всеки един от тях притежаваше различни качества. Тарик е от тези герои, които обичат истински и пламенно. През цялото време знаех, че той никога няма да се откаже от целите си. В Джалал виждах почти същото, един борбен и силен мъж, който макар и външно да изглеждаше такъв, вътрешно беше малко по-внимателен и... малко по-страхлив един вид. Деспина пък е героиня, която бързо се превърна в моя любимка. Хареса ми как говореше, така че да казва само и единствено това, което мисли.

Изключително впечатлена останах от развръзката на историята. Авторката е пресъздала всеки един момент по вълшебен начин и определено ме заплени, остави ме без дъх и ме накара да прегърна книгата след като затворих последната страница. Очаквам с нетърпение издаването на следващата книга. Имам огромно желание и нетърпение да узная как ще продължи историята на Шахризад и Халид.

"Гневът и зората" е книга, която трябва да прочетете. В себе си е събрала разноцветност от характери и запленяваща история, пълна с тайнственост, романтика, опасности и вълшебство. Книгата е едно приятно преживяване, което е подходящо за любителите на арабската култура, а и също за всеки, който желае да се потопи в един малко по-различен свят от заобикалящия го.

четвъртък, 19 май 2016 г.

Marry, Kiss, Cliff Book (+TV) Tag

Източник

   Привет!
  За да не хване прах блогът, в който този месец доста малко съм писала, реших да направя един таг, който срещам от много време в ютюб. А и заради безбройните ангажименти относно изпити, курсови работи и т.н., дори не ми остава време да чета нещо странично. Май месец ще е най-лошият ми читателски месец досега. 
   Всички знаете какъв е този таг. Тегля три имена, които съм си написала на листчета, а след това казвам за кой герой бих се омъжила, кого бих целунала и кого бих бутнала от скала. За да разнообразя тага, реших да добавя имена не само на герои от книги, но и няколко имена от любимите ми сериали. Имам 27 имена, от които 15 са на герои от книги, а 12 на герои от сериали. Започвам... 

ROUND ONE


Още от първия рунд и нещата не вървят на добре. Не бих бутнала от скала никой от тримата. Любимци са ми и по-скоро бих скочила аз, за да не се налага да избирам. Добре, да речем, че ще бутна Бари. Просто, защото той си е бързак и за секунди ще се спаси от падането. Ще целуна Марк, защото не ми се иска да се меся в любовния... многоъгълник, в който се намира той в момента. И ще се омъжа за Стайлс, защото е... Стайлс все пак.

ROUND TWO


Само да подчертая, че Деймън го сложих като герой от книга. И понеже започнах с него, ще кажа, че макар и ужасно много да обичам героя, който ми е любим както в поредицата книги, така и в сериала, ще бутна него, понеже е вампир и няма да умре. Ще целуна Етиен и ще се омъжа за Крикет, защото от поредицата на Пъркинс Крикет Бел ми е любимият.

ROUND THREE


Трябваше добре да помисля кои герои слагам... Всичките ги обичам. Тук не е възможно да използвам идеята "Той е вампир, ще оцелее". Не мога да бутна Кол за нищо на света, защото го обожавам и определено бих се омъжила за него. Ще целуна Дерек, защото е страхотен. Изглежда, че Джейс отива на дъното на пропастта, но пък той е оцелявал в по-опасни ситуации, така че не бера грижи за него.

ROUND FOUR


Две мнения по въпроса няма. Веднага казвам, че ще се омъжа за Айзък, защото е най-любимият ми герой от сериала. Ще целуна Ливай, защото е очарователен. И ще бутна Зуум с огромната надежда, че ще сложа край на негово бързашко нищожество.

ROUND FIVE


Добре, че започнаха да стават по-лесни рундовете. Кейлъб ще бъде бутнат, защото ми е най-омразният герой от поредицата. Ще целуна Ензо, защото едва ли ще мога да устоя на акцента му, особено ако каже онази така любима ми фраза "Hello, Gorgeous!" по неговия си начин. И ще се омъжа за капитана, защото обожавам характера му и чувството му за хумор. Животът ми ще е весел.

ROUND SIX


Ето го и най-гадният рунд. Не мога да убия нито един от тях, защото и тримата са страхотни. На Огъстъс така или иначе му е трудно и ако му причиня и бутане от скала, е, няма да е от най-добрите му дни. Така че ще целуна Гас. Себастиян и Кай са двама от най-невероятните злодеи, измисляни някога. Обикновено аз си падам по злодеи, затова предполагам, че ще бутна Себастиян, понеже ще оцелее - той винаги оцелява. С риск да ме убие, докато спя, ще се омъжа за Кай, понеже той е най-уникално, невероятно, прекрасният герой, когото съм мразила.

ROUND SEVEN


Всъщност това е възможно най-лесният рунд. Очевидно е, че ще се омъжа за Джем, защото е най-милият и най-обичливият герой. Ще бутна от скала Тео, защото единствено към този герой от сериала съм изпитвала омраза. Заслужава си бутането. И ще целуна Рон, защото само това остана за него.

ROUND EIGHT


Още трима уникални герои. Но все пак, ще бутна Оливър, защото той вече има опит в падането от скали и знам, че нищо няма да му се случи. Ще целуна Чандлър, защото не бих развалила уникалната връзка, която има той. И ще се омъжа за Фор, защото е много силен герой и знам, че би направил всичко, за да опази любимия си човек.

ROUND NINE (LAST ROUND)


Като за финал ми се паднаха герои, които най-лесно бих определила към коя графа да се присъединят. Най-очевидният отговор от всички е, че ще се омъжа за Уил, защото е Уил, аз го обожавам и просто... трябва да бъда мисис Херондейл, няма друг вариант. Бих целунала Магнус, защото той вече има страхотна връзка. Ще бутна Румпел от скалата, защото дори и да харесвам героя, не бих се омъжила за него и не бих го целунала.

Е, силно се надявам да ви е било забавно, както ми беше на мен. Ако някой има желанието да се забавлява, да се чувства тагнат. Ще се радвам да прочета и вашите избори. :)

петък, 13 май 2016 г.

Да бъдеш отхвърлен...


   Самото заглавие подсказва, че публикацията няма да е нещо, което пиша за забавление. Всеки един от нас по някакъв начин е бил отхвърлян, било то в училище или в работа, или сред хора, които познава. Вдъхнових се да напиша няколко реда за това колко е лошо да бъдеш отхвърлен, когато единственото, което искаш, е да се впишеш. Не, това не ме вдъхнови от история, която съм преживяла лично в живота си. Докато бях в училище имах един период, в който не се разбирах с класа си и дори някои от момчетата се държаха доста грубо, но един ден просто ми омръзна и им се опълчих със сила, която нямах представа, че притежавам в себе си. От тогава всяко едно подмятане от тяхна страна, аз го обръщах срещу тях, така че да се научат да уважават хората. Чрез тези действия спасих и най-добрата ми приятелка в училище, която също страдаше. А през последната година никой вече не се държеше грубо и си прекарахме едни прекрасни моменти като задружен клас. Вдъхновението ми за тази публикация дойде от един абитуриент, когото познавам. Да бъдеш отхвърлен точно преди бала не е редно, но предполагам, че просто не е случил на хора с душа.
   Когато прекараш четири години с хора, които трябва да са ти като второ семейство, си мислиш, че всичко е идеално, че познаваш тези личности и малко или много трябва държанието да е ниво. Все пак се предполага, че вече ще сте самостоятелни. Не се обръщам лично към някого от вас, които знам, че четете публикациите ми. Обръщам се към хората, които по някакъв начин са се държали грубо със своите съученици, приятели, колеги. Не го правете. Един човек би се почувствал като нищожно същество, ако му провалите празника, както в случая с дадения абитуриент, за когото говоря. Дори една малка грубост, например да си направите обща снимка и да изрежете някого, просто защото не го харесвате, може да накара този някой да почувства адска болка, осъзнавайки, че хората от обществото му не го приемат, както си е мислел до този момент. В един момент този отхвърления осъзнава, че макар и да прекарва дни с хората, около него, те никога не са го чувствали като равен. А защо? Този човек едва ли отстъпва по нещо на другите. Облича се подобаващо, той също има телефон с тъч скрийн, той също има ум в главата си, също умее да говори, диша, съществува... Или вероятно последните не са от важност, а се гледа кой е с по-скъпи телефон и дрехи? Ами ако местата се сменят и тези, които гледат от високо сега, един ден станат по-ниски от тревата? Нещата ще бъдат ли същите? Самочувствието ще бъде ли същото? Не. Защото ще осъзнаят какво е чувството да те отхвърлят. Не е приятно да бъде смачкана душата на един човек, който просто иска да се впише и да изживее хубавите неща от живота, наравно с връстниците си. Както в случая на моето вдъхновение - абитуриентът, който едва четири години по-късно осъзна, че съучениците му са носели маски, а сега са ги оставили, за да се покаже дяволът, който да съсипе празника на горкото дете.
   
   Направих тази публикация с цел да апелирам всеки един от нас да се държи по-добре към събеседника си, защото никога не знаем кога можем да обидим или нараним някого, дори и несъзнателно. Нека бъдем по-добри!


четвъртък, 12 май 2016 г.

"Гондолата на времето" - Ева Фьолер

   Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града, вниманието й е привлечена от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът пред нея започва да трепти и светът й изчезва...
   Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-та. Не й остава нищо друго, освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки ден е истинско изпитание - без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с Интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото съвсем не е случайно...


   "Гондолата на времето" е първата книга от едно вълнуващо и интересно приключение, чрез което и ние имаме възможността да пътуваме във времето. Трябва да си призная, че досега винаги съм била със смесени чувства за книги, чиято тематика е свързана с пътуване във времето. Това е първият път, в който се докосвам до нещо подобно, но наистина е вълнуващо да четеш за неограничените възможности на времето. Обикновено подобно пътуване винаги ме е обърквало. Впускам се в най-различни размишления за това какво би било, ако съществуваше такава опция и в реалния живот. Ева Фьолер е изградила историята си по начин, който те кара да прелистваш страниците си и напълно да се потопиш в света, създаден от нея.

Източник
   Най-любимото ми нещо от "Гондолата на времето" без съмнение си остава града, в който се осъществява цялото действие. Венеция винаги е била една от дестинациите, които най-много желая да посетя. Чрез книгата имах възможността поне малко да се докосна до прекрасния град, макар и използвайки само въображението си. Беше изключително интересно да се пренесем в една толкова далечна година, 1499-та, за да се запознаем с начина на живот, който реално са водили хората по него време. Харесва ми това, че Ева Фьолер е решила да върне героинята си толкова назад. В повечето книги, които съм чела, героите живеят в по-ранните векове, като 18-ти и 19-ти. Интересно ми беше да прочета за терзанията на главната героиня. Макар и уплашена и желаеща да се върне в своето време, Ана показва смелост и все пак привиква към живота през 15-ти век, независимо колко е била привързана към незаменимите вещи, които използваме в съвремието - Интернет, телефон, козметика и т.н.
   
 Впечатлих се от начина на писане на авторката. Определено знае как да заинтригува читателите си. Харесах много и как е представила самото пътуване във времето и това, че героите имаха сложена "бариера", която забраняваше да бъдат изричани каквито и да било факти, предмети и имена, които са части от бъдещето. Харесва ми, когато героите в една книга са добре изградени и здраво мислещи. Това показва, че авторът си върши чудесно работата. Героите на Ева Фьолер са очарователни, всеки по различен начин. Ана е героиня, която не обича да крие истинската си същност. През цялото време се държеше като момиче, което е здраво стъпило на земята, независимо от обстоятелствата, които й се случваха. Главният мъжки герой - Себастиано, от своя страна, събира в характера си мистерия, остроумност и чаровност, които без съмнение ни карат да се привържем към персонажа му. Естествено в книгата имаше и второстепенни герои, които допринасяха за развитието на историята, а същевременно с това всеки един от тях беше интригуващ по начин, който да се хареса на всеки читател.

  "Гондолата на времето" е едно пътешествие и когато го предприемете, ще останете запленени от историята, събираща в себе си вълнуващи приключения, романтика, мистериозност и една великолепна Венеция. Препоръчвам книгата на всеки, който желае да избяга в миналото... буквално.

Благодарности на издателство Ибис за възможността, която ми предоставиха!

сряда, 4 май 2016 г.

Факти и предположения за финалните епизоди на сериалите


   Малко по-различна публикация от книгите, но имах настроение за нещо подобно. Почти стана време да се сбогувам с още един сезон от всеки сериал, който следя. Както всеки фен, аз също си имам своите желания как да приключат сезоните. Имаше някои доста шокиращи факти за предстоящите финални епизоди, които на мен като верен почитател, не ми се понравиха. А и съм отчаяна вече от убийствата на любими герои, както и произволното напускане на някои актьори. И преди официално да ми бъде разбито сърцето след още 2-3 оставащи епизода до финалите на всеки сериал, реших да си изкажа моите предположения за евентуален финал на сезоните.

Публикацията съдържа СПОЙЛЕРИ!

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

Тъкмо преди броени минути изгледах епизод 20 и си пуснах трейлъра за 21-ви. Честно казано съм шокирана и изплашена до къде ще стигнат нещата във финалните три епизода. А и 20-ти епизод не беше толкова приятен, колкото си мислех, че ще бъде. Тъкмо нещата взеха да се оправят и всичко отново се разрушава. Моите виждания за финала не са хубави. Тъй като беше потвърден шести сезон, пети трябва по традиция да завърши с нещо кошмарно, което да ни държи на тръни до есента. Целият полу сезон беше отдаден на спасяването на капитан Хук от подземното царство. Абсолютно никакъв смисъл не виждам това да е било напразно. Надявам се да намерят начин да го спасят окончателно от там. Не само, защото ми е любим герой, но и сериалът няма да е същият без него. Относно трейлъра за 21-ви епизод... не знам вече как да реагирам на трейлъри, показващи, че някой умира. Идват ми твърде много. Но ако трябва да мисля логично, да предвидя кой би бил този някой, ще заложа на един от Чаровните. Първо, че на погребението се беше събрал целият град, което значи, че не е Хук, защото нямаше да присъстват всички герои. Второто ми предположение беше Хенри, но Реджина въобще не проронваше сълза, а би трябвало, все пак й е син. Докато Ема беше съсипана. Което ме води до предположението, че е един от родителите й. Хем ми е интересно да разбера дали е някаква уловка този трейлър, хем не искам, защото в уловките винаги има истина. Ще видим в понеделник. До тогава, стискам палци.

СВЕТКАВИЦАТА

Поне за едно нещо се оказах права в този сериал - Зуум е точно този, който си мислех, че ще бъде. Обикновено предположенията ми за "Светкавицата" се оказват грешни. Явно прекалено много си мечтая. Но в началото на сезона, когато се появи въпросният Джей Гарик, така и не му повярвах, че е от добрите. Бях още по-сигурна, когато показаха двойника му от Земя 1. Името беше на Зуум. А това беше потвърждение на загадката. И след като стана ясно вече, че Джей е Зуум, единственото, което остава на феновете, е да се чудим как ще бъде победен... и кой е мъжът с маската. Нямам абсолютно никаква идея за това кой може да бъде. По едно време се бях оплела в мисли за някакви двойници, докато гледах епизодите. Единственият, когото така и не видяхме в Земя 2, беше бащата на Бари. Ако трябва да правя предположение ще заложа на него или на някой герой, който не сме срещали досега и който може да е потенциален нов злодей за трети сезон. Няма логика, но пък знае ли човек. Не знам как ще бъде победен Зуум. Може би човекът с маската има нещо общо. При всички случаи ще е интересно да разберем как ще развият финалните епизоди и как злодеят ще бъде сразен. Нещото, за което се вълнувам, е че нямам търпение да видя Лоръл Ланс от Земя 2, надявам се в предстоящите епизоди.

СТРЕЛАТА

На моменти започва всеки един герой да ми лази по нервите. Но в края на всеки епизод си казвам, че този сериал е велик. Обожавам екшън сцените, героите са силни, сюжетът е убийствен (буквално). И все пак няма как да не остана разочарована от епизода, наречен "11:59". Това беше смразяваща серия. Дори и да бях получила спойлер по-рано през деня, преди да я гледам, да се убедя, че интернет не лъже, беше още по-зле. Убийството на главен герой винаги е трудно. Няма да споменавам имена, но бях разочарована от това решение. Все още съм и някак си все се надявам да върнат дадения герой. Все пак почти никой не остава мъртъв в "Стрелата". Само да вземем Сара за пример, която три пъти я мислиха за мъртва, от които третият дори беше мъртва, а ето че си е жива и здрава. 19-ти епизод го проплаках целия, дори не ми се коментира. Моите виждания за финалните епизоди са, че Деймиън Дарк най-после ще бъде унищожен, нещо, което нямам търпение да му се случи. Анди Дигъл също е човек, който просто трябва да бъде сразен. В четвърти сезон той е най-омразният тип, по-неприятен дори от Дарк. Желанието ми е Фелисити най-после да спре да бъде ревлива драматичка и да се вземе малко в ръце. Няма я онази откачена и забавна героиня от първи сезон. Нямам търпение да проследим как приключва четвъртата година на Оливър на Лиан Ю, а в пети сезон да проследим петата. Наистина ще е интересно.

DC's LEGENDS OF TOMORROW

Страхотен сериал. Определено си заслужава гледането. Тъй като е спин-оф на "Стрелата" и "Светкавицата", събрал в себе си "изтърсачетата" от двата сериала, няма как да не ги сравнявам. За в момента Легендите водят с много. Всеки епизод е пълен с екшън, във всеки научаваме по нещо ново за героите, пътуваме във времето, заедно с тях, няма излишни драми или досадни герои. Всеки един от тях е уникален сам по себе си. Развълнувана съм при всеки нов епизод. Леонард Снарт/Капитан Колд е най-най-любимия ми от всички. Харесва ми тази негова остроумност и онзи поглед, който не можеш да разбереш какво ти казва. Изключително съм любопитна до къде ще стигне този герой. Сара и Рип Хънтър се нареждат веднага след Колд. Сара ми е любимка още от "Стрелата" и фактът, че я върнаха от смъртта три пъти, означава, че наистина си заслужава да получи подобаващо място в този сериал. А и е истинска badass. Рип пък е герой, чиято воля и ранимост много харесвам. Борбата му, да спаси семейството си на всяка цена, много ми допада и нямам търпение да разбера до колко ще бъде успешна мисията му. Предвиждам, че ще се бият със Савадж поне до половината на следващия сезон. Жалко, този злодей е от ония, дето изобщо не можеш да мразиш, колкото и зли да са.

ДНЕВНИЦИТЕ НА ВАМПИРА

Колкото и да обичам Дневниците, с които сме заедно вече близо 7 години, мисля, че му е време за финал. Време му беше още след шести сезон с напускането на Нина Добрев, а да не говорим, че актьорите, играещи Джеръми и Тайлър също се отказаха по време на същия сезон. Не таях големи надежди за седмия сезон, но той се оказа много по-добър, отколкото очаквах. Сюжетът е невероятен. Определено е нещо по-свежо от предишните сезони. Но дори и така, иска ми се предстоящият осми сезон да бъде последен. Предвид факта, че Иън Сомърхолдър и Кат Греъм потвърдиха напускането си след осми сезон, това означава, че шоуто ще умре, защото няма Дневници без Деймън и Бони. Дано слуховете за последен осми сезон да се окажат верни. Очакванията ми за финала на седми сезон не са големи. Вече мога да предположа, че злата сила, с която ще се борят в осми сезон, е онова... нещо, затворено в убежището на Армъри. Идея нямам що за изчадие е, но определено е страховито. С такива измислени злодеи, желанието ми да се върне Кай е двойно. Радвам се, че Бони и Ензо най-после се събраха. Това беше желанието ми от началото на сезона. Сега остава да сложат един хубав финал с осми сезон, в който да прескочат 50-60 години, за да събудят Елена и най-после да кажем сбогом на сериала, независимо, че ще ми липсва.

TEEN WOLF

Влюбих се в този сериал. Едва преди месец и половина започнах да го гледам и го включвам към тази публикация, просто защото тъкмо приключих с трети сезон и емоциите още ме държат. Изгледах два епизода от четвърти сезон, но ми се струва, че старите герои ще ми липсват (затова и сложих тяхна снимка към поста). Макар да знаех какво се случва с Алисън много преди да започна да гледам сериала, беше ми ужасно неприятно да го изгледам с очите си. Същото стана и с Ейдън - единият от близнаците. Това дори не го бях очаквала и беше двойно по-гадно за гледане. Едва навлизам в четвърти сезон, а вече Айзък ми липсва. Не само, защото актьорът ми е любим, но и самият герой беше изключително интересен за мен и се радвах на всяка сцена с него. Чух, че Даниъл щял да се върне, за да изиграе Айзък в шести сезон, та за това нямам търпение да изгледам 4-ти и 5-ти и да дойде 6-ти. Нямаше как да избегна факта, че и Тайлър Хеклин (Дерек) напуска сериала. А това също никак не ми се нрави. Да не започвам и с Ардън Чо... защо всички напускат този сериал не ми е ясно. И ето ги тримата останали - Скот, Стайлс и Лидия. Обичам и тримата и докато ги виждам в сериала, ще продължа да го следя. О, да, също и Питър. Злодей или от добрите или за какъвто и да се брои, остава си един от любимците ми. Сериалът си струва гледането определено. Тези, които не са му обръщали внимание досега - направете го, няма да съжалите.

* * *
Е, това са сериалите, които следя в момента. Изключих "Древните" от списъка, защото имам доста епизоди да си наваксвам и нямам представа какво се е случило през тях. В очакване съм и на втори сезон на Shadowhunters, но тъй като е по книги, на него отделям повече от една публикация (в страницата TV има връзки към тях). Надявам се, че и вие следите някои от изброените сериали, ще се радвам да чуя мнение, коментари или каквото желаете да споделите.

неделя, 1 май 2016 г.

Easter Book Tag


  ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! Бъдете здрави и усмихнати! :)
   По случай днешния така светъл празник, реших да направя този симпатичен таг, който видях в блога на Мели. Няма да тагвам никой, всеки, който желае да го направи.

1. Зайци - книга, която искате да има продължение.
От както прочетох книгата все си мисля колко много искам да прочета нейното продължение. Знам, че вероятно няма да стане, но все пак ще стискам палци Рейнбоу Роуъл да напише продължение на "Фенка".

2. Яйце - книга, която ви е изненадала. 
"Любовна история" на Ерик Сийгъл. Прочетох я преди няколко години без да знам за какво се разказва, реших, че е сладка любовна история. Оказа се, че е малко по-драматична. Не очаквах случилото се.

3. Преследване - книга, с която сте се сдобили трудно.
"Аз преди теб" на Джоджо Мойс. Търсих я налична из целия интернет. Накрая едвам-едвам я открих в един руски сайт за теглене на е-книги и от там в е-формат я дръпнах преведена на български. Разбрах, че вече я има налична и на хартия и се надявам скоро да си я взема, преди да изчезне пак. (Мразя, когато книгите, които искам не са налични.)

4. Агънца - книга от детството, на която все още се наслаждавате.
Ооо, толкова са много! "Патиланци" на Ран Босилек, "Пипи дългото чорапче" на Астрид Линдгрен, "През води и гори" на Емилиян Станев и още много други.

5. Пролет - книга с корица, която те кара да мислиш за пролетта.


6. Исус - религиозна или духовна книга, която обичаш.
Не мисля, че има такава. Не си падам много по такива книги. Но си спомням, че в "Незабравима разходка" на Никълъс Спаркс имаше такива мотиви с бащата на Джейми. Ако се брои, значи това е отговорът ми.

7. Възкръснал - книга от починал автор.
Много мога да кажа тук. Но да речем, че ще спомена "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин.

8. Кошница - книга, намираща се във вашия списък с покупки от доста време.
То да беше само една! От най-дълго време, обаче искам да си купя поредицата "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг. 

9. Бонбони - книга, която смятате за сладка.
Цялата трилогия на Стефъни Пъркинс беше изключително сладка. Както историята за Ана, така и за Лола и Айла.