петък, 29 април 2016 г.

April Wrap Up & May TBR


   Още един месец се търкулна. Сякаш вчера започна 2016-та, а вече е почти май месец. Тъй като вече знам какво ще дочитам днес и утре, реших да си публикувам месечното преброяване днес. А и следват празници, за които трябва да се подготвяме и времето ще е ограничено. Този месец не беше толкова успешен, колкото се надявах да бъде, но предвид факта, че бях в reading slump известно време, мисля, че цифрата от 5 (и половина) книги и 3 кратки истории, е добра.

1. "Лейди Полунощ" - Касандра Клеър - 5/5*
Това беше първата книга, с която започнах месеца. Няма да крия възхищението си и хилядите емоции, които ме обляха, докато четях "Лейди Полунощ". Беше съвършенство, събрано в 640 страници. Може да прочетете цялото ми ревю - ТУК.


2. "Дълъг разговор" - Касандра Клеър - 5/5*
Нарочно отделям втората точка на тази кратка история към "Реликвите на смъртните", която се развива 5 години след "Град на небесен огън". Тази история от около 20 страници е поместена в "Лейди Полунощ" след епилога. Въобще не знаех, че тази история е вътре в книгата. Когато стигнах до нея, бях изключително развълнувана да я прочета и да разбера какво се е случило с Алек, Магнус, Изи, Саймън, Клеъри, Джейс и всички останали. Не останах разочарована.

3. "Перфектна химия" - Симон Елкелес - 4,5/5*
Една прекрасна история, която се чете с лекота и удоволствие. Хареса ми много, радвам се, че имах възможността да я прочета. Пълно ревю - ТУК.

4. "Предани" - Вероника Рот - 4/5*
От доста време се канех да препрочета книгата, преди да гледам филма. Най-накрая го направих. Сега се чудя защо си причиних това мъчение отново, но явно съм мазохист. Дори и след второто четене, оценката ми си остава 4/5 звезди.

5. "Jocelyn's Story" - Касандра Клеър - 4,5/5*
Открих тази кратка история за живота на Джослин 20 години по-рано, когато е била омъжена за Валънтайн. Всъщност тя може да бъде прочетена и в "Град от стъкло", но тук беше малко по-подробно описана. И все пак, намирам тази история за наистина интересна.

6. "On The Bridge" - Касандра Клеър - 5/5*
Още една кратка история. Този път става въпрос за разговора между Уил и Джем преди да бъдат нападнати от демона на моста. Тези от вас, които са чели историята, знаят, че "Ангел с часовников механизъм" започва с битка с демон на мост в Лондон.

7. "Гондолата на времето" - Ева Фьолер - 4/5*
Наистина харесах тази история. Беше ми интересно да разбера за живота през XV век. А и Венеция е град, който много харесвам. От няколко дни се каня да напиша ревю на книгата, но след празниците и това ще стане.

8. "Герой" - Саманта Йънг
Това е книгата, която в момента чета. Слагам я в Wrap Up, понеже ми остават няколко глави още, които ще приключа до утре вечерта. Не знам дали ще напиша ревю на тази книга. Ако не го направя, трябва да ви споделя, че я започнах, знаейки от какъв жанр е и какво ще чета в нея. Опасявах се да не е като "50 нюанса сиво". Но съм се бъркала. Историята е много по-сладка, отколкото си мислех. И макар да има еротични сцени, на които не съм фен по принцип, не бяха неприятни за четене.

9. "Принцеса с часовников механизъм" - Касандра Клеър (това всъщност е половинката, за която споменах по-горе) 
Всъщност това ще бъде мини история за слушането на аудиокнигата.

Преди няколко дни ми се наложи да пътувам до Русе. Предишният ден бях открила "Принцеса с часовников механизъм" на аудиокнига и реших, че ще си я пусна да преслушам някои любими моменти от нея, докато пътувам. Когато я пуснах моментално разбрах чий е гласът на разказвача. За всеки случай проверих в Интернет, за да се уверя, и се оказа, че не бърках. Беше Даниъл Шърман. А тези, които ме познават, знаят, че обожавам този актьор (макар и да не знаех тази подробност, че е гласът зад аудиокнигата). Няколко часа, на отиване и на връщане, просто не правих друго, освен да стоя като омагьосана и да слушам как чете любимите ми моменти от книгата. Мисля, че се брои за прочетено. Ха-ха.

* * *
   За месец май съм решила да довърша четенето си на "Повест за два града" от Чарлс Дикенс. Отлагам го от два месеца вече. А историята наистина ми харесва. Книгата, която чаках от доста време, най-после ще излезе през май и тя е "Уинтър" от Мариса Мейър. Така че тя се включва в списъка за месеца. Книгата "Хрониките на Магнус Бейн" беше план за април, но за съжаление остава за май. Вече е крайно време да прочета и прословутата новела "Фор", която само хваща прах на рафта. Надявам се май да е по-успешен, макар че като знам какво ме чака от страна на изпити, практики и курсови работи, четенето на нещо странично ще остане на малко по-заден план.

Весело посрещане на празника!

вторник, 26 април 2016 г.

"Лунните хроники" - поредицата на Мариса Мейър


Героите са същите, но не съвсем...
Дори и в бъдещето приказките започват с "Имало едно време...".

   Първите три книги от поредицата "Лунните хроники" на Мариса Мейър са една нестандартна история, съчетаваща в себе си любимите ни герои от детството - Пепеляшка, Червената шапчица и Рапунцел, но не такива, каквито ги познавахме преди. Едва ли някога сме си представяли, че приказните герои могат да участват в нова, модернизирана приказка с киборги, андроиди, хора, живеещи на Луната и наричащи себе си лунитяни, и стотици космически кораби. Мариса Мейър е създала един свят, в който не само е вдъхнала нов живот на старите герои от приказките, но и го е напълнила с много екшън, с интересни и вълнуващи ситуации и разкрития на дълго пазени тайни, а също и за силна любов, приятелство и обединение срещу злото. А мотивът с компютрите, роботите и космоса допринася за развитието на една незабравима история, която ни кара да искаме още и още.

Източник
   В първата книга "Синдер" ние се запознаваме с една нова Пепеляшка. Да, все още я има така познатата ни история за бедното момиче, живеещо с мащехата си и злите си сестри. Лин Синдер е успешен механик, най-добрият в Нов Пекин, но крие тайната си, че всъщност притежава киборгски части по тялото си, защото хората не я приемат. Нейното магазинче е единственото място, на което може да се скрие от злата си мащеха. За нещастие в града върлува неизличима болест, с която героите трябва да справят. А лек няма. В ролята на красивия принц, Мариса Мейър е създала един изключително силен герой, притежаващ характер и интелигентност. Принц Кай, бъдещият император на Китай. Събитията срещат него и Синдер в магазина й. Нещата тръгват в още по-заплетена история, когато Кай кани Синдер на императорския бал.
   Тук в първата книга се запознаваме и с други интересни герои. В ролята на феята-кръстница се е превъплътила забавната и така любима ни героиня Ико, която всъщност е андроидът на Синдер. Нейният персонаж бързо се превръща в най-любимия ни. Императорският лекар, който в продължение на години  се занимава с изучаването на киборги - доктор Ърланд, е герой, който ни кара хем да го харесваме, хем да се чудим каква е всъщност неговата история. И, разбира се, няма как да пропуснем най-злата от всички. Тази, която иска да е най-красивата и най-властната на галактиката, кралицата на Луна - Левана.


Източник
   "Скарлет" ни отвежда в малко градче във Франция, където главната героиня със същото име живее с баба си в малка къщурка, където отглеждат зеленчуци, които по-късно Скарлет продава. Но един ден баба й изчезва по незнайни причини, а никой не иска да помогне. Скарлет се запознава с мистериозния мъж с прякор Вълка, който е уличен боец. Без да знае дали може да му се довери напълно, Скарлет приема помощта му. С течение на времето, прекарано заедно, между тях не само пламва искра, но и много неща, за които Скарлет се е съмнявала излизат наяве. Дълго пазени тайни се разкриват, а нови беди са на път да се случат.
   Междувременно, след финалните събития на първата книга, Синдер се среща със загадъчния, саркастичен и много забавен капитан Карсуел Торн, който е бивш военен, а и притежава космически кораб. Обстоятелствата срещат Синдер и Торн със Скарлет и Вълка. Заедно четиримата герои измислят план как да помогнат на принц Кай и как да унищожат злата кралица Левана. А в същото време мистериите започват малко по малко да се разгадават.

   В третата книга, посветена на принцеса Рапунцел, чието име тук е Крес, ние се запознаваме с тази особена, забавна героиня, която е затворена на сателит в космоса и която живее сам самичка години наред. Крес е хакер, ненадминат в света на технологиите. Тя работи за кралица Левана, не по нейно желание, разбира се. След години затвор на сателита, Крес най-после намира път към свободата. Събитията я свързват със Синдер и компания, които са готови да я спасят, а тя да помогне на тях. А една опасна катастрофа среща Крес с човекът, за когото е мечтала с години...
   "Крес" е третата, излязла в България, книга от поредицата, която е пълна с екшън, приключения, приятелство и любов, изключително вълнуващи и неочаквани обрати, а също и отговори на въпроси, които сме си задавали дълго. Тази трета книга, макар и по-дълга от първите две, се чете най-лесно и най-бързо, защото с невероятните ситуации, спиращи дъха, ще ви се иска да четете до среднощ и да не спирате. 

   В третата книга се запознаваме с двама герои, чиято история очакваме с нетърпение да прочетем във финалната четвърта книга от поредицата, а именно историята на дворцовия страж от Луна - Хиацинт (Jacin Clay) и доведената дъщеря на кралица Левана - принцеса Уинтър.
   "Лунните хроники" е поредица, която препоръчвам на всички. В нея има от всичко по малко. Всеки любител на научната фантастика, би харесал тази толкова завладяваща история. А фактът, че обичаните герои от детството са тук, за да ни разкажат една нова приказка, е още една причина да искаме да се потопим в този магически свят на бъдещето.


Най-после ще имаме възможността да проследим героите до финала на поредицата. Четвъртата книга излиза на 10 май, благодарение на издателство Егмонт!

петък, 22 април 2016 г.

Как да се отървем от READING SLUMP?

   Сигурна съм, че на много от вас ви се е случвало да изпаднете в такава кризисна ситуация, като reading slump. За тези, които не знаят, това е една фаза (ужасна при това), в която читателят просто няма настроение за четене. Случва се да трае доста дълго, но през повечето моменти до няколко дни минава. Спокойно можем да му лепнем етикета "Болестта на читателите". Вдъхнових се за публикация от собствен опит, който ме е налегнал напоследък. Мразя го. Но не мога да го спра. Няма да излъжа, ако кажа, че съм имала далеч по-лоши периоди. Надявам се този път да продължи по-кратко. В противен случай, нещо подобно ще стане:


   Да, разбирате за какво ви говоря. Но да помислим малко... Какво точно ни води до тази reading slump?
   В момента чета "Гондолата на времето". Харесвам книгата, искам да знам какво ще се случи нататък. Но като че ли нещо от вътре ме човърка всеки път, щом се опитам да я хвана. Усещането е сякаш милиони буболечки ти лазят под кожата и се опитват да те накарат да затвориш книгата. Ужасно е. Иде ми да отида и да си купя спрей против насекоми и да се напръскам цялата. Друг симптом е разсейването. Лаптопът, телефонът, телевизията... а дори и зяпането в една точка ми се вижда по-интересно. Дори си намирам работа, която по принцип отлагам с дни. В допълнение - прочитам си лекциите и се упражнявам по предмета, неща, които правя доста рядко през семестъра.


   За щастие има начини, които могат да ни помогнат да си възвърнем желанието за четене.
1. Не се насилвай.
Ако не се чувстваш във форма за четене, прави нещо, което може да те подтикне към него. Например гледай любим филм или си изтегли новите епизоди на сериала, който следиш. А дори можеш да поиграеш на някоя игра, ако си запален геймър. Повярвайте, желанието за четене може да дойде в най-неочаквания момент.
2. Излез на разходка.
Действа. Предишният път, в който бях в reading slump, реших да изляза на разходка с кучето ми. След половинчасово тичане след малката хитруша, нямах търпение да се прибера, да си взема душ и да хвана някоя книга.
3. Подхвани любимо четиво.
В случаите, в които сте изпаднали в reading slump, след прочитането на книга, която ви е повлияла, и не искате да поглеждате друга книга... Просто започнете книгата отново. Или намерете книга, която да е подобна, на тази която сте прочели. Това също би помогнало.
4. Гледай буктюбъри.
Огромното желание за четене идва, когато изгледаш няколко клипа на любими твои буктюбъри. Само като видиш шарените и красиви библиотеки зад тях и ще ти се прииска да хванеш книгата отново.
5. Почини си и опресни мозъка си.
Понякога причините за изпадане в reading slump, може да са от прекалено многото насъбрала се информация в мозъка за минимално време. Вземете си дълга почивка някоя вечер. Вместо в полунощ или след полунощ, легнете си в 9 и на сутринта желанието ще ви обхване наново.
6. "НЕ" на онлайн състезанието.
Не притискай себе си със задължението да прочетеш 10-15 книги в месеца, както се случва с други книголюбители. 3, 4 или 5 книги също са достойна цифра.


   Cheers! Ако всичко е минало добре и желанието се е завърнало, остава ни да се молим, че няма да се случи отново. Вече свободно може да се върнем към четенето на всяка книга, която пожелаем. Естествено, не бива да забравяме да си почиваме по-често, да не се напрягаме и да се отпуснем, защото четенето е приключение.


*Все още съм в reading slump. Но от утре започвам да следвам собствените си съвети.*

неделя, 17 април 2016 г.

The OTP Book Tag

Източник
Напоследък доста си мисля за двойките в книгите. Аз съм човек, който ship-ва нон стоп, та след като видях този таг в буктюб канала на Kirstin Reads, който си е и оригиналният таг, реших, че няма начин да не го направя! Нямам представа дали тага съществува в българското блог общество, ако има такъв съществуващ вече, може да ми оставите линк в коментарите. :)
*
Ще тагна Теди и Ади да направят тага, ако им хареса! А и който друг желае да се чувства свободен да го направи. Enjoy! :)
Източник

1. Непопулярна двойка, която харесваш? - Ще кажа двойката, която най-много ми се набива в очите като погледна рафтовете си. Да, прочетох книгата едва онзи ден, но наистина се наслаждавах на романтиката между тях, а и отговарят на изискването във въпроса. Става въпрос за Бритни Елис и Алехандро Фуентес от "Перфектна химия".

2. Двойка, която не харесваше в началото, но сега харесваш? - Синдер и Кай ("Лунните хроники") бяха точно такъв случай. В началото се чувствах малко странно, четейки за тях. Някак си не ми се откроиха като "двойката на века", но към края на книгата, а и с течение на другите две, започнах да ги харесвам много.

3. Двойка, която не харесваш? - Куентин Якобсен и Марго Рот Шпигелман от "Хартиени градове". Харесвам книгата, но не харесвам Марго. Беше ми по-приятно да чета за приключенията на Кю с приятелите му, отколкото да обръщам внимание на него и Марго.

Източник
4. Двойка, на която им е отнело твърде много време, за да се съберат? - В този случай ще извъртя малко въпроса. Отговорът ми е Джулиън Блекторн и Ема Карстерс ("Лейди Полунощ"). И да, знам, че първата книга от поредицата излезе едва миналия месец и че има още поне две книги. Но предвид обстоятелствата и сложното състояние, в което се намират двамата герои, мисля, че ще им отнеме ужасно много време да се съберат и най-вероятно ще стане чак във финалните страници на последната книга (ако Касандра Клеър не реши друга съдба за тях).

5. Двама души, които не са обвързани в книгата/поредицата, но ти страшно много искаш да бъдат заедно? - На този въпрос ще се повторя със същата книга от въпрос 4, но няма да се обосновавам. Ще кажа само - Марк и Кристина.

6. Любим броманс (приятелство)? - Единственият броманс, който обичам и са ми на сърцето, е между Уилям Херондейл и Джеймс Карстерс ("Адски устройства"). За мен те двамата са вдъхновението на думата "приятелство".

Източник
7. Двойка, която харесваш в книгата, но не харесваш във филмовата адаптация? - Честно казано нямам такава. Повечето си ми харесват. Затова ще извъртя въпроса и ще ви кажа обратното - коя двойка харесвам повече във филма. Без съмнение, това са Трис и Фор ("Дивергенти"). Не че в книгата не ми допадат. Във филма, обаче е нещо съвсем различно. Там виждам химията между Шейлин Уудли и Тео Джеймс, а това много ми харесва.

8. Любима хомосексуална двойка? - МАЛЕК! МАЛЕК! МАЛЕК! Обожавам ги. Никога не съм харесвала друга гей двойка толкова много, колкото харесвам Магнус Бейн и Алек Лайтууд ("Реликвите на смъртните"). Те двамата влизат и в графата с най-любимите ми двойки от всички книги, които съм чела.

9. Популярна двойка, която не можеш да харесаш, колкото и да се опитваш? - Окей, това няма да е никаква изненада, но... Клеъри и Джейс. Споменавала съм го във всяко ревю на шестте книги от "Реликвите на смъртните", което съм правила. Не съм им фен и щом до сега не съм станала, едва ли някога ще бъда.

Източник

10. Любимата/ите ти двойка/и на всички времена?
Отговорът тук може да стане доста дълъг, ако започна да пиша кои са всички двойки, които харесвам. Както казах в началото, аз ship-вам безспирно, просто е във fangirl-ската ми душа. Но все пак ще изброя някои от най-любимите ми - Крес и Торн ("Лунните хроники"), Хейзъл и Гас ("Вината в нашите звезди"), Лола и Крикет ("Звезди за Лола") и още много, много... Няма как да не спомена, обаче двойката, която ще ship-вам always and forever (както казват на запад), това са Уил Херондейл и Теса Грей (обичам Джем много, но винаги съм била тийм Уил).


събота, 16 април 2016 г.

"Перфектна химия" - Симон Елкелес


Съвременна история за невъзможната любов.

   "Перфектна химия" е едно перфектно бягство от заобикалящия ни свят. Книгата е идеалното леко четиво, от което всеки един от нас има нужда. Нещо като онези разтоварващи, романтични филми, които ни помагат да избегнем сивото ежедневие, само че на хартия. Симон Елкелес е предоставила на читателите една история за не толкова невъзможната любов между двама души от различни етнически общности. Може би в началото историята ще ви се стори малко предсказуема и вероятно ще си кажете, че вече знаете какъв ще бъде финалът, както се случи с мен, но дори и това няма да ви попречи да продължите с четенето на тази изключително сладка и завладяваща книга.

Източник
   В началото на "Перфектна химия", първото, което забелязах, е, че книгата се развива от гледните точки на двамата главни герои - Бритни Елис и Алехандро "Алекс" Фуентес. Този подход, който Елкелес е използвала - да редува главите с гледните точки, е изключително умен. Това дава възможността на читателите да проследят във всеки един момент какво мислят Бритни и Алекс, какво е мнението им за всичко, случващо се около тях, и, разбира се, да ги опознаят по-добре.
   В книгата има доста голямо разнообразие от герои. Най-общото между всички тях е, че са разделени по етноси. Това е едно от нещата, което можем да сложим в групата на проблемите. Самите ние сме свидетели на разделението и расизма и тази книга ни кара да се замислим, че не е важно каква е външността на човека - дали е мексиканец или американец (както е тук в случая), важни са душевната добрата и вътрешната красота в човека.
   Бритни Елис е от тези героини, които крият истинската си същност зад маска. Тя е изградила около себе си една перфектна визия на идеалното момиче, облечено в маркови дрехи, имащо популярност и най-красивото гадже. Истинската ѝ същност, обаче е далеч от този фалшив образ. Тя е много повече от това, за което се представя, и много ми хареса това, че тя е една от героините, които порастват и преоткриват себе си. Едно от нещата, които ме очароваха, е държанието на Бритни към болната ѝ сестра Шели. Всичко, което правеше, беше заради нея и това показва с колко всъщност неща се пребори героинята през развитието си в книгата.

Източник
   Алекс Фуентес, подобно на Бритни, също преоткрива истинската си същност. На пръв поглед той е гангстер, с лошо и грубиянско поведение. А фактът, че членува в група, наречена "Кървавите латиноси", кара хората да не гледат на него с добро око. Постепенно с четенето, не само той разбира какъв е и какво иска, но и ние успяваме да опознаем персонажа му и да го харесаме. Алекс е герой, който се бори за живота си, за семейството си. И това е едно от най-добрите му качества. Нещото, което ми хареса още повече в Алекс, бе това, че имах готов образ в главата си. През цялото време си представях Диего Бонета, който видимо ми напомня за Алехандро. 
   Романтиката в книгата е изключително приятна за четене. Нямаше натрапчиви моменти, всичко беше много мило и доставяше удоволствие. Едно от нещата, които много ми харесаха, е как Алекс се обръщаше към Бритни - с нежни думи на испански. 
   В книгата не само имаме възможността да се запознаем с главните герои. Има доста второстепенни, които допринасят историята да бъде по-интересна и по-забавна. Лично аз, много харесах Исабел Авила, която ме грабна с доброто си сърце, и най-добрият приятел на Алекс - Пако, който ме накара да се смея на моменти.

   Дори и след финала на "Перфектна химия", читателите ще искат да отворят отново първата страница. Книгата е интересна, разпускаща и свежа, караща читателите да се усмихват. Подходяща е за всеки любител на романтиката. Но аз я препоръчвам на всеки, който желае да прекара няколко приятни часа с книжка в ръка.

Огромни благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност!

неделя, 10 април 2016 г.

10 буктюбъри, на които да хвърлите поглед


Доста от нас, читателите, в момента са членове на т. нар. Буктюб общество. Постепенно тази "мода" се разраства и в България. Не толкова, колкото ми се иска, за жалост. Предимно българите залагат на влогърството, което също е едно развлечение от сивото ежедневие. Но буктюбърите в България са малко. Дори прекалено малко. За сметка на това книжното блогър общество е по-разпространено. В държавите с англоговорящо население (предимно) буктюб е една неизменна част, която се разраства бързо. Десет (от които два български) буктюб канала ми се открояват най-много в очите и реших да ви ги представя в пост, посветен на тях. Абонирана съм за всеки един от тях и винаги ми е любопитно да следя всеки клип, който публикуват. Подредила съм ги в произволен ред. Можете да кликнете върху потребителските им имена, за да посетите каналите им.

Саша Алсберг (abookutopia)
Това, което харесвам в Саша, е че тя е винаги усмихната и във всяко видео внася много щастие и емоция. Самата тя споделя, че ѝ е искрено забавно да ревюира книги, а на почитателите им е приятно, че разясненията за книгите, които прави във видеата си, винаги са добре изпипани и обяснени, а самата тя притежава богат речник, с който си служи отлично. Това, с което ще запомня Саша, е, че тя е най-големият фен на Шотландия и шотландската култура, а тази нейна мания е благодарение на книгата "Друговремец" на Даяна Габалдон. На Саша скоро ѝ предстои издаването на книгата ZENITH, на която е съавтор.

Джеси Джордж (jessethereader)
Джеси е един от най-любимите ми буктюбъри. Той е единственият мъж, чиито канал е посветен на книгите, който е достигнал над 150 хиляди абонати. Това със сигурност се дължи на факта, че Джеси всеки път е много ентусиазиран, шегува се и винаги намира положителни черти, дори в книга, която не му е харесала. Книгите, с които ще запомня Джеси, а и всеки път като ги видя се сещам за него, са книгите от трилогията "Домът за чудати деца на мис Перигрин". Интересното при него е, че поздравът му във всяко видео, е един от най-запомнящите се.

Кристин Ричио (polandbananasBOOKS)
Тази чаровница е буктюбърът с най-голям брой абонати, който минава над 280 хиляди. Това, което прави Кристин специална, е нейната огромна и безспирна енергия. Всяко нейно видео е изпълнено с много смях. Не само, че ревютата ѝ винаги са откровени, изпипани до най-малката подробност, но и скечовете, които прави винаги са изпълнени с много забава и сарказъм. Кристин е един огромен фен на книгите за Хари Потър. Тя също е любител на всичко, написано от Касандра Клеър. В канала на Кристин можем да срещнем всичко свързано с книгите на Каси (както и с филма/сериала по тях). Освен това Кристин има многобройни и различни видеа, които ще се харесат на всеки.

Зоуи Харт (readbyzoe)
Зоуи е изключително симпатична и харизматична личност. Тя винаги носи усмивката със себе си във всяко видео. Каналът ѝ в буктюб обществото е изпълнен със забавни тагове, предизвикателства, интересни книжни трикове и достоверни ревюта, след които да ти се прииска да прочетеш книгата, която тя е препоръчала. Това, което ни прави впечатление у читателския живот на Зоуи е, че тя е огромен фен на книгите на Джейн Остин. Относно писането на своя собствена книга, Зоуи споделя, че засега се радва на четенето повече и ако един ден ѝ хрумне идея, може и да се захване с писане на книга.

Райс и Алекс (Четат ли двама)
Тези двама изключително лъчезарни и симпатични хора са едни от българските буктюбъри. Всяко тяхно видео е много интересно, забавно, а книжните им ревюта винаги са позитивни и изпипани. Удоволствие е да се гледат техните видеа, не само, защото са изпълнени с усмивки, но и защото е много приятно да следиш хора, които говорят родния ти език. Моите лични предпочитания клонят към тези на Райс и винаги съм много развълнувана да видя нейно видео. Ревютата на Алекс пък ми повдигат настроението и ме карат да прочета книгата, която той препоръчва.

Кат О'Кийф (katytastic)
Макар напоследък доста рядко да публикува клипове в YouTube, Кат е една от най-запомнящите се буктюбъри. Не само заради многобройните цветове, в които сме виждали косата ѝ, но и заради огромните рафтове с книги, които виждаме зад нея във всяко видео. Кат е третата половина от буктюб триото, в което също са Кристин и Джеси. Тримата имат множество клипове, сред които са едни от най-креативните книжни предизвикателства и, разбира се, тяхната ежемесечна рубрика Booksplosion. Книжният герой, когото Кат определя като свой "съпруг" и доста често споменава името му във всеки удобен момент, е Уил Херондейл ("Адски устройства", Касандра Клеър).

Рейгън (PeruseProject)
В началото имаше някои малки подробности, които не ми харесваха у нея, но след известно време осъзнах, че това е безсмислено, защото Рейгън е адски чаровна и усмихната. Умее да изказва мнението си, без да се страхува, че някой ще я намрази за откровеността. Това ме впечатли у нея. Ревютата, които прави, почти винаги са кратки, но съдържателни и без излишни спойлери. Направило ми е впечатление, че книгите, които тя чете, са доста по-разнообразни и сред тях има повече Adult, отколкото YA литература. А това си е огромен плюс, особено за хората, които въобще не четат YA книги.

Наташа Полис (Tashapolis)
Наташа е fangirl. Тя е от буктюбърите, които ship-ват всеки един герой и които fangirl-ват колкото се може повече. В нейния канал можем да срещнем не само ревюта на книги и тагове, но и множество разнообразни влогове, интервюта, разговори за филми и сериали. Доста често можем да срещнем Наташа в компанията на Кристин Ричио. Двете са изключително забавен колектив. Освен "работата" ѝ като fangirl, Наташа може да бъде запомнена като един огромен фен на Джейми Фрейзър от "Друговремец" (Даяна Габалдон) и на двойката Капитан Суон от сериала "Имало едно време".

Хейли ЛеБланк (Hails Hearts Nyc)
Тази симпатична буктюбърка е една от десетте, които избрах, защото у нея винаги е имало нещо много приятно, което на мен ми допада. Нейните видеа са винаги също толкова приятни, забавни и интересни. Доста често тя си прави клипове на най-различни теми, в които препоръчва книги. В канала ѝ се срещат по-малко ревюта и повече тагове, препоръки, трикове и всякакви други книжни, разнообразни клипове. А когато направи ревю, то е кратко, без спойлери и е събрала най-необходимото, което да сподели като впечатление от дадената книга. А и библиотеката зад нея е изключително цветна и ти пълни душата.

Плами Димитрова (LoveLife&Books)
Последният буктюбър, който мисля, че си заслужава следенето, е наше момиче. Нейният буктюб канал е един от двата български, които редовно качват ревюта на книги. В канала на Плами се срещат и много тагове, които, на мен лично, са ми много интересни за гледане. У Плами ми харесва това, че е усмихната и позитивна. Ревютата ѝ са много съдържателни и си казва всичко, което мисли за дадената книга. Много е хубаво, че напоследък доста често качва клипове, защото българското население се нуждае от повече буктюбъри, които да предават любовта към книгите и така да стигне до повече хора. Плами е една от тях.

***
Надявам се, че постът ви е харесал. Любопитно ми е да разбера вие кой от тези буктюбъри си харесвате. Може да изразите мнението си. Също така се чувствайте свободни да споделите за още български или чуждестранни буктюбъри, които са ви любими.

петък, 8 април 2016 г.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag


Днес бях си намислила да правя таг. Обаче реших да го оставя за по-нататък и да направя Burn, Rewrite or Reread Book Tag, след като бях тагната от Теди и Ади. Благодаря, момичета!
*
Правилата са прости. Избираме си няколко заглавия на книги, пишем ги на листчета и теглим по три на рунд. След това казваме коя книга бихме изгорили (слава Богу, че не наистина), коя бихме пренаписали и коя бихме препрочели.
*
Аз от своя страна ще тагна ЙоаннаПавлина и Илияна.
Естествено, който желае, също може да го направи. Забавлявайте се! :)

***
ROUND ONE

1. "Хартиени градове" - Джон Грийн
2. "Къде си, Аляска?" - Джон Грийн
3. "Принцеса с часовников механизъм" - Касандра Клеър

Добре, че няма мъчение тук. Ще започна първо с най-лесния отговор - ще изгоря "Хартиени градове". Не че не харесвам книгата. Просто другите две са ми едни от любимите. Двоумя се коя книга бих препрочела и коя бих пренаписала. Но ще кажа, че колкото и да ми се иска съдбата на дадения герой в "Принцеса с часовников механизъм" да беше малко по-различна, финалът беше великолепен и не мисля, че бих могла да напиша по-добър. Така че определено бих препрочела "Принцеса с часовников механизъм", а "Къде си, Аляска?" ще бъде пренаписана, понеже имаше две-три неща, които не ми се искаше да се случват по начина, по който се случиха.

ROUND TWO

1. "Град на небесен огън" - Касандра Клеър
2. "Предани" - Вероника Рот
3. "Фенка" - Рейнбоу Роуъл


Мъката започва. Веднага казвам, че "Предани" ще бъде пренаписана. Мисля, че от обяснение няма полза. Всеки, който е чел тази книга, знае защо бих искала да я пренапиша. Може би, не цялата, но финала със сигурност. За огромно съжаление, книгата, която ще изгори, е "Фенка". Не ми се иска да е тя, но след като "късметлийската" ми ръка не може да прецени какво да изтегли, ще се налагат такива действия. "Град на небесен огън" ще бъде препрочетена, просто, защото е книга на Касандра Клеър, защото е част от света на ловците на сенки, а ако ме следите, знаете, че тези книги са моите бебчета.





ROUND THREE

1. "Град от пепел" - Касандра Клеър
2. "Град от кости" - Касандра Клеър
3. "50 нюанса сиво" - Е. Л. Джеймс

Блаженство. Без да му мисля, казвам, че "50 нюанса сиво" ще бъде изпепелена. Коя от двете книги на Каси да избера за другите две опции обаче? Предполагам, че ще пренапиша "Град от кости", за да бъде с една идея по-вълнуваща, а ще препрочета "Град от пепел", защото беше страхотна.

ROUND FOUR

1. "Крес" - Мариса Майър
2. "Лейди Полунощ" - Касандра Клеър
3. "Истината за завинаги" - Сара Десен



Е, не е честно. Харесвам и трите книги. Не искам никоя да бъде изгорена. Ще започна от препрочитането, че да ми е по-лесно. Ще препрочета "Лейди Полунощ", защото... е, "Лейди Полунощ" все пак. Ще пренапиша "Крес", не че има нужда от пренаписване. Дори не мога да измисля кое не й е било наред, за да има нужда от пренаписване. Изглежда, че "Истината за завинаги" ще бъде изгорена. Лошо. Книжката е хубава.






ROUND FIVE

1. "Рисунка за Айла" - Стефъни Пъркинс
2. "Целувка за Ана" - Стефъни Пъркинс
3. "Гордост и предразсъдъци" - Джейн Остин

Сериозно, трябва ли да бъде изгорена някоя? А и защо за втори път тегля две книги от поредица? Труден избор. Добре, да речем, че ще препрочета "Целувка за Ана". И след като обмислих въпроса с изгарянето на една от двете останали книги, смятам, че ще изгоря "Гордост и предразсъдъци". Боли, но трябваше да избера. Смятам, че "Рисунка за Айла" би станала по-добра след пренаписването. 

ROUND SIX (LAST ROUND)

1. "Скай" - Джос Стърлинг
2. "Дивергенти" - Вероника Рот
3. "Хари Потър и философският камък" - Дж. К. Роулинг

Завършвам тага с лесен рунд. Ще изгоря "Скай", защото беше добра, но не достатъчно. Ще пренапиша "Дивергенти", защото имаше няколко неща, които ми се искаше да не се случват. И, очевидно е, че ще препрочета "Хари Потър и философският камък". Все пак планът за тази година е да я препрочета и да прочета останалите.

*
Благодаря за тага! Беше забавно. Направете го и вие!

сряда, 6 април 2016 г.

Shadowhunters Season Finale - Коментари и впечатления #2


   Отново реших да направя публикация с моите коментари и впечатления относно последните няколко епизода и финала на сезона. Няма да се впускам в обсъждане на всяка една подробност, ще споделя само най-важните моменти, които са ми допаднали или които не са ми допаднали. Имаше доста положителни и доста отрицателни моменти в епизодите. За щастие, макар и бавно, сериалът става по-добър, а също и актьорите. Преди да започне сериала, си мислех, че ще бъде изключително интересно да следя историята, гледайки я на малкия екран. Имах огромни надежди, че Shadowhunters ще се превърне в един доста успешен, добър сериал по бестселър поредицата на Касандра Клеър "Реликвите на смъртните". Трейлърът беше интересен, актьорите ми изглеждаха добре подбрани. Малко ни подлъгаха създателите на формата. Сериалът не тръгна никак добре. Актьорите бяха слаби, а сценарият - абсурден. Но малко по малко нещата започнаха да придобиват вид и наистина се надявам от втори сезон (който беше официално потвърден) актьорската игра и целия замисъл, вложен от режисьори и сценаристи, да бъдат успешни и сериала да се подобри още повече.

От тук нататък публикацията ще съдържа спойлери за последните епизоди и някои спойлери от книгите. Четете на ваша отговорност!

   Няколко думи искам да кажа за Саймън. Всички ние (повечето поне) обичаме Саймън от книгите. Познаваме го, знаем всичко, което му се случи, а нещата въобще не бяха малко. Алберто Росенде, който играе Саймън, олицетворява героя по уникален начин. Всички тези малки неща, които аз лично харесвам у този герой, Алберто ги показва и Саймън наистина оживя в лицето на този актьор. Това, което ми се искаше много да направят с героя, беше да не бързат толкова с превръщането му във вампир. Всичко се случи прекалено бързо. Някак ми се искаше да видя малко повече от човешката му страна. Щеше да е хубаво да го видим, както го виждахме, докато четяхме "Град от кости". Но дори и като вече вампир Саймън също се държи като... е, Саймън. А това мен ме радва много. Имам желание във втори сезон да видя малко повече от връзката със семейството му, също и се надявам вече да стане дневен вампир, естествено и Сизи. Няма как да не ми се иска да видя тази двойка заедно. Малко е рано, но и без това сценаристите я карат по бързата процедура, така че това са моите виждания за остроумния Саймън.
   Има неща, които никак не ми допадат как са измислени. Първото, което отново ме връща към Саймън, е как и защо вампирите могат да влизат в Института. Всички знаем, че в това място не се допускат децата на нощта. Хиляди пъти го е повтаряла Каси в книгите. В епизод 12 на сватбата на Алек (за което изгарям да ви поговоря), видяхме Саймън в храма. Не обърнах толкова внимание. Обаче днес, след като изгледах последния епизод, вече се запитах защо Саймън си се разхожда свободно из Института. Второто нещо е технологията. Не знам дали е за добро или за лошо, но е препълнено с технология в Института. Дори в "Лейди Полунощ" децата си криеха компютъра, защото било мунданско. Но явно цялото действие е прехвърлено от 2007 г. в 2016-та. Така си го обяснявам. Третото е цялата тая работа с руната за преобразяване. Глупаво е. Това си е номерът на Теса. Не разбирам защо ѝ го отнемат.
   Лидия Брануел е героинята, която се появи в 8-ми епизод. Не видях особен смисъл да бъде въведена тази героиня, понеже не съществува в книгите. Дори не знам от къде произлезе тя с името Брануел, след като отлично знаем, че след като Шарлот ("Адски устройства") стана консул, тя смени фамилията на рода им на Феърчайлд и мислех, че Клеъри е последната от рода им. Но промените са толкова много, че не ми се броят вече. Както и да е, Лидия ми допадна. В началото не чак толкова, но малко по малко видях характер в героинята. Няма да забравя, когато се появи за първи път и в един неин разговор с Алек, тя спомена, че нейният предшественик Хенри Брануел е изобретил Портала заедно с Магнус. Бях щастлива, щастлива. Много. Спомних си Хенри и се усмихвах широко, защото все пак ставаше дума за Хенри. 
   Нещото, което мозъка ми още отказва да приеме, е защо решиха, че ще обвържат героинята ѝ с Алек. При това до толкова, че чак да ги оженят. В крайна сметка ми стана ясно, че Алек го прави заради семейството си, особено след като разбра, че са били в Кръга. Та, самата церемония. Damn, гледах тази сцена може би милион пъти и така и не можах да ѝ се насладя. Сцената, песента, ЦЕЛУВКАТА. Беше най-доброто нещо в този сериал, което очите ми видяха. Малко си се напищях като луда и едвам дишах, но си заслужаваше. Песента вдъхна още повече емоция в сцената.



Споделям ви видеото, защото новината плъзна из целия Интернет и вече не е никакъв спойлер.


   След тази сцена бях удовлетворена по най-добрия начин. Не разбрах малко защо направиха така, че Робърт да е по-снизходителен към Алек и Магнус, а Мерис да е тази, която е ядосана и разочарована, след като добре знаем, че в книгите е обратното.
   Няма как да говоря за Shadowhunters без да спомена Клеъри и Джейс. Не ми се говори за многобройните целувки, повечето от които ми се струваха доста ненужни. Ще ми се да коментирам сцената, в която Валънтайн им каза, че са уж брат и сестра. Тази сцена беше наистина добра. До момента, в който Валънтайн им казва фалшивата истина. Чудех се да плача или да се смея. Цялото това беше нещо от сорта на "Да, Клеъри. Аз съм ти баща, но също съм баща и на Джейс"..."Не, не си"..."Да, баща съм му"..."О, ами добре тогава, ти си Валънтайн. Винаги казваш истината"... Ако аз бях на тяхно място никога нямаше да им повярвам. Изключително глупаво написан диалог. Естествено, че Валънтайн лъже, толкова ли малоумни трябва да са, че да му повярват на лъжите. А и не ми се започва цялата тема с Валънтайн, който използвал руна, за да изглежда като Майкъл Уейланд. Пълен абсурд. Казвам ви, цялата тая грешка идва от технологията. Ако бяха оставили действието в 2007-ма година, както си е в книгите, Джейс нямаше да е виждал Валънтайн, за да знае как изглежда и всичко щеше да си е точно както трябваше да бъде, без въпросната преобразяваща руна. Финалът на сезона малко ми напомни на смесица от втора, трета и четвърта книга. Някои неща бяха не добре замислени, други бяха изключително вълнуващи. Едно от нещата, което ми допадна много в епизода, беше разговорът между Камил и Магнус. Напомни ми за разговорът им в "Град на паднали ангели", там където си говорят за безсмъртието на Магнус и през цялото време си казвах "Давай, кажи го, направи го, кажи му името. СПОМЕНИ УИЛ ХЕРОНДЕЙЛ, КАМИЛ!". Е, не го спомена, както в книгата, но желанието да чуя името му, си остава. 

   За финал искам да спомена, че любимият ми епизод беше, когато отидоха в света с обърнатата реалност. Напомни ми за сънищата им в "Град на небесен огън". Беше чудесен епизод.

   Прекалено дълга стана публикацията. Иска ми се да кажа още много, много неща, но ще спра до тук, защото може да стане утре, докато приключа с писането. Дано някои от нещата да са съвпаднали с вашето мнение. Би ми било приятно да го прочета.

Лека вечер! :)

вторник, 5 април 2016 г.

"Лейди Полунощ" - книга първа от поредицата "Тъмни съзаклятия" на Касандра Клеър


   "Постановява се, че онези, които са преминали през парабатайската церемония и завинаги са свързани съгласно условията на клетвите на Саул и Давид, на Рут и Ноемин, не могат да встъпват в брак, нито да имат деца един от друг; обичта, която им е разрешена, е единствено филиа и агапе, но не и ерос.

   Наказанието за престъпването на този закон се оставя на усмотрението на Клейва: разделяне на въпросните парабатаи, прокуждане от семействата им, а ако престъпното поведение продължи - отнемане на Знаците им и изключване от редиците на нефилимите. Те никога вече няма да бъдат ловци на сенки.
   Така е волята на Разиел.


   Dura lex, sed lex. Законът е суров, но е закон."



   Най-голямата истина, която мога да кажа след прочитането на "Лейди Полунощ", е че това е най-богато оформената книга в историята на ловците на сенки. Не мога да отрека, че това малко бижу, което държах в ръцете си, е най-добрата първа книга от поредица, която Касандра Клеър е писала. Докато четях, имах усещането, че това не е едва началото. Усещането беше все едно съм следила героите с години, а сега е финала. Напрежението, емоциите, незабравимото удоволствие от четивото, създадено от тази уникална авторка. Всички тези усещания за мен бяха присъщи на последните книги от двете ѝ поредици досега. Тук обаче, с началото на "Тъмни съзаклятия", усещането е все едно сега се запознаваш със света на ловците. Всичко беше хем толкова познато, хем толкова изключително написано. Касандра Клеър надмина себе си с тази малка прелест и със сигурност създаде книга, която да ни кара да се усмихваме след затварянето на последната страница, знаейки че това е едва началото.

Източник
   Действието се развива в Института в Лос Анджелис, пет години по-късно след събитията в "Град на небесен огън", от където феновете на книгите на Каси Клеър, помнят малките 12-годишни Ема Карстерс и Джулиън Блекторн. В "Лейди Полунощ" обаче двамата ни герои вече са пораснали, вече са свързали животите си завинаги, чрез парабатайския ритуал.
   Всички ние вече знаем, че Клейвът е висшата сила в света на ловците на сенки, или че Мълчаливите братя са лечителите, а също знаем какво представлява думата "парабатай", както и мнозина познати ни думи и названия, използвани в предишните две поредици. Дори знаем историята за Кортана, мечът на Ема. Както повеляват нещата, тук в новата поредица всичко е обяснено наново. Така не само че ние имахме удоволствието да прочетем или дори да си припомним точните определения, но и това дава шанса на хората, започващи да четат от тази поредица, да опознаят света достатъчно добре. Както всеки фен на Касандра, аз също ще кажа на тези хора, че в книгата е пълно с препратки към предишните две поредици, има сцени, до които не сме се докосвали досега, в които също участват така любимите ни и обичани герои от старите поредици. Доста често се използват имената им, а също така и названия като Студения мир и Тъмната война. Доста често срещаме спойлери за "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства". За Касандра Клеър, следването на хронология в книгите ѝ е важно.
Източник
   Има доста нови неща в книгата, които ни правят силно впечатление. За първи път Касандра Клеър ни представя герой, който има заболяване (макар и не сериозно), присъщо на мунданите. За първи път има толкова силно използване на технология, нещо, което рядко срещахме в "Реликвите на смъртните".
Впечатление ни прави и това, че освен вече познатите ни Ема и Джулиън, отново се срещаме с доста по-второстепенни герои от предишните поредици, като брат Енох, когото сме виждали, както в "Реликвите на смъртните", така и в "Адски устройства". Даяна Рейбърн, с която се запознахме в "Град на небесен огън", тук вече не е момичето, което държеше магазин за оръжия, тук тя е учителка на децата в Института. Срещаме отново и очарователното животинче котката Чърч, която ни е много добре позната.
   Ема е най-добрата главна героиня, за която съм чела напоследък. Тя е умна, смела, саркастична, решителна, притежава характер. У нея ври и кипи желанието да открие виновника за смъртта на родителите ѝ. Дори и да ѝ се изпречат стотици препятствия на пътя, тя ще ги смаже и ще постигне целите си. Това ми хареса у нея - перфектният образ на едно пораснало борбено момиче.
Източник
   Това, което ме впечатли у Джулиън, беше огромната любов, която изпитва, към по-малките си братя и сестри. В техните очи, той е бащата, когото са изгубили, той е майката, която нямат. Той е единствената им опора. Художникът, в лицето на Джулиън, е не просто майстор с четките, той притежава характер, мъдрост, държание на зрял човек. Някак си в негово лице припознах малко от старите герои на Касандра. В очите му гори желанието да защитава и любовта, която преди виждах в Уил Херондейл, а в душата му е онази доброта и нежност, присъщи на Джем Карстерс. Като че ли Джулиън беше едно съвършено цяло, изградено от образите на тези двама герои, но в същото време притежаваше своя собствена индивидуалност.
   Второстепенните (или по-скоро останалите главни) герои са също толкова перфектно изградени. Образите на по-малките деца от семейство Блекторн - умният, геният Тиберий или просто Тай, близначката му, също толкова умна и интелигентна Ливи, очарователната любителка на хоръри Друзила (Дру) и малкият и невинен Тави.
   Изключително много харесах образа на Марк Блекторн, по-големият брат. Хареса ми тази негова галантност, присъща на елфите, хареса ми добротата му, изключително милото му държание към семейството. Той е един от героите, които ти влизат под кожата, още с появяването си.
Източник
   Кристина е новата героиня, добавена в тази книга. Нейният персонаж беше един от най-любимите ми. Хареса ми нейната лоялност и силно приятелство към Ема. Хареса ми това, че въпреки миналото и всичко, което е преживяла в родната ѝ страна Мексико, Кристина е силна, борбена и подготвена да се втурне на помощ на всеки.
   И понеже обсъждаме героите, ще ми се да споделя единственото нещо, което не харесах в книгата. Може би героят на Кийрън се е харесал на доста от читателите, но аз намирах нещо дразнещо в неговата същност. Не харесах тази цялата идея, около която го е обвързала Касандра Клеър. Обикновено не съм против да чета за подобни неща, но самият характер на героя не ми хареса и си обяснявам, че това е причината за моето нежелание да чета за него.
   Това, което Касандра направи в тази книга, бе да ни накара да обичаме всяка една подробност от нея, всеки един герой. Естествено (както по принцип прави) ни изненада по такъв начин, че вероятно не бях единствената, която си каза "Добре, имам нужда от 2 минути да го осмисля"...

   "Лейди Полунощ" беше един прекрасен старт на една поредица, която предстои да става още по-вълнуваща, по-интригуваща. Има толкова много ситуации, думи на героите, които ще ви накарат да се усмихвате от щастие, да се смеете гръмогласно и дори да плачете. Историята ще ви държи на тръни до последната страница. Силно ви препоръчвам четенето на всички книги на тази изключително талантлива авторка. Светът, в който ще се потопите, е неземно красив, незабравим, изпълнен с екшън, любов, вълнуващи и изненадващи обрати. Заслужава си всяка една страница!

Искрени благодарности на издателство Ибис за превода на тази книга!

петък, 1 април 2016 г.

"Град на небесен огън" - книга шеста от поредицата "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър

   Дойде времето да направя последното си ревю върху тази изумителна поредицата "Реликвите на смъртните". През изминалите месеци от новата година, Касандра Клеър внесе толкова радост, тъга, усмивки, забава в живота ми чрез нейните книги. Не само че изцяло се влюбих в "Адски устройства", но когато започнах "Реликвите на смъртните" щастието беше двойно, защото все пак това са още шест книги от незабравимия, изпълнен с толкова емоции, екшън, вълнение и купища други усещания, свят.
   Винаги съм оставала приятно изненадана от това как Касандра оформя книгите си, как всичко в тази поредица се случва в един съвсем кратък период от време. Мисля, че действието в шестте книги се развива в доста кратък период, единствено в една година - 2007. За нас, феновете, е като цяла вечност. Все едно са минали години, откакто сме започнали да следим историята на Джейс, Клеъри, Алек, Изабел, Саймън, Магнус.
   След като приключих "Град от стъкло", гледах в Интернет доста клипове, където казват, че останалите три книги не били интересни и не си струвало четенето, защото книга трета ни дава един достатъчно добър завършек като за трилогия. Но не! Абсолютно не съм съгласна. Струва си четенето и на останалите, защото всичко в живота на героите е доразвито и завършено, точно както би ни се искало.
   Тази шеста книга ме остави без дъх. Досега  не бях плакала на нито една от петте предишни, но последната беше емоционална. Касандра Клеър е специалист в това да ни кара да плачем на моментите, които не сме очаквали, че изобщо ще се случат. Имаше ситуации в тази книга, които въобще не очаквах. Бяха като гръм от ясно небе. На някои от тях бях толкова развълнувана и се смях, но на други... плаках много и си мислех през цялото време "Защо, Касандра? Защо ни го причиняваш?".
Източник
   Дори не знам от къде да започна обсъждането на тази книга. Не искам да използвам спойлери, за да не ви развалям удоволствието, защото това е най-интересната книга от поредицата и ще бъдe много неприятно да ви издам повече от необходимото.
  "Град на небесен огън" ни достави страшно много изграждане в характерите на героите. Трябва да си призная, че не бях в екстаз от сцените между Клеъри и Джейс в предишните книги, но тук ми харесаха. Имаше моменти, които наистина сметнах, че са доста силни. Имаше и такива, на които се смях страшно много... да речем, че не съм очаквала, че ще си сложиш между багажа подобно... нещо, докато отиваш в Ада. За всеки случай, нали? (Надявам се, че се сетихте какво имах предвид.) За феновете на останалите двойки в книгите имаше доста приятни моменти. Касандра определено беше развила историята на любимите ни герои по начин, по който всички да останем удовлетворени.
   В тази книга се запознаваме (дори и опознаваме) новите герои на Касандра, с които ще се срещнем в новата й поредица "Тъмни съзаклятия". Срещаме се с малката, 12-годишна Ема Карстерс, която преживява обрати в живота си на толкова крехка възраст, но все пак е силна, устремена към успех. Запознаваме се и с децата от семейство Блекторн, които са около хиляда на брой. Шегувам се, разбира се. Но пък са си доста. Отново срещаме Хелън и брат й Джулиън. Бяхме ги видели в една от предишните книги (ако не се бъркам, в "Град на изгубени души"). Срещаме се с Марк Блекторн, близнаците Ливи и Тай, а също Дру и Тави.
Източник
   Историята на книгата се развива на две места. Да речем, че на две половини е разделена. В първата половина действието се развива във вече познатата ни страна Идрис, в столицата Аликанте. Втората половина, както героите, така и ние с тях, прекарваме в царството Едом или иначе казано Ада.
   Беше изключително забавно и интересно да следя героите през приключенията, в които се впускаха. Те не бяха точно приключения, честно казано, по скоро борба за живота им, но всеки един момент беше толкова добре описан, че за мен цялото изживяване от книгата беше едно приключение. Отново имаше трагични моменти. Отново загубихме любими герои. Тъжно ми е, че някой от обстоятелствата се стекоха по ужасен начин, но все пак е книга на Касандра и не трябва да се учудвам.
   Финалът. Този финал беше изключително сърцераздирателен. Аз не очаквах нещата за този герой да се случат по такъв начин. Плачех през цялото време. Повтарях си, че това не може да е истина, че Касандра отново си прави изключително гадна шега. Но... при Клеър шеги няма. Разби ми сърцето, но какво от това, то ще се оправи...
   И когато дойде епилогът... вече всичко си дойде на мястото. Беше идеалният завършек. Идеалният финал на поредицата. Касандра Клеър отново доказа себе си. Бива я да пише епилози. За втори път плача на епилог, написан от нея (не както на "Адски устройства", но все пак...). Бурни адмирации за света, който е създала в тези шест книги. Харесва ми как обвързва трите си поредици заедно, точно като едно цяло. Един незабравим свят на ловци на сенки!

Ave atque vale, TMI Series!

(Но всичко е наред. Светът на ловците продължава в "Тъмни съзаклятия", както и в предстоящата поредица, продължение на "Адски устройства" - "The Last Hours".)