петък, 9 декември 2016 г.

❄ Blogmas #4: Memories about 8th of December ❄


Спомените са вечни. Създаваме ги, за да ги запазим в съзнанието си завинаги и един ден, когато остареем, да си спомняме за времената на прекрасни мигове, вълнуващи преживявания и хора, с някои от които може би един ден ще бъдем все още близки, но и с други, които отдавна ще са излезли от живота ни, но ние все още ще пазим спомена за тях. В днешния Blogmas няма да разказвам много неща и смятам публикацията да е по-кратка. Вчера беше осми декември. Както знаете - студентският празник. И противно на някои мнения - не, това не е повод да излезеш, да се напиеш и на следващия ден да не си спомняш нищо. Или както се е случвало на някои - да направят глупост, за която ще съжаляват дълго време. Не! Този празник може да бъде отпразнуван по много начини, не говоря за диващини, а за нормално събиране на колегите от курса, сладки приказки, малко танци и когато се събудиш на другата сутрин да се чувстваш бодър и да помниш миналата вечер. Реших днес на кратко да ви разкажа за последните ми четири празника през четирите години, в които съм студентка. 
Първата година, естествено, бях най-развълнувана, защото беше първият ми студентски празник. Жалкото беше, че бяхме само четири момичета от курса, а останалите бяха от други курсове, наши приятели. Беше страхотна вечер. Прекарахме си незабравимо и винаги ще помня онзи ден. Нямаше пиянски истории, нямаше глупости, за които да съжаляваме после. Забавлявахме се, смяхме се и след като се прибрахме по квартирите след дискотека се чувствахме превъзходно. Никога няма да забравя първия си 8-ми декември.
Втората година беше бегло копие на първата. Също бяхме малко хора, отново се забавлявахме и се смяхме. Само че бях започнала да губя желанието си да ходя по дискотеки. Дори този втори празник не ми се е запечатал така както първия. Липсваше му желанието и ентусиазъма от предходната година.
Когато станах трети курс, вече съвсем нямах желание да излизам по дискотеки. Дразнех се от целия този шум, който създаваха колегите ми, че щели да излизат еди коя си вечер и така щели да се напият, че да не помнят нищо. А аз това не го харесвах. Третият ми 8-ми декември го прекарах по възможно най-прекрасния начин и изобщо не съжалявам, че го избрах. Прекарах го у дома, в леглото, четейки книга, пиейки горещ шоколад. Малко по-късно си пуснах музика, а после гледах филм. Изпитвах блаженство.
Тази година възнамерявах да прекарам празника по същия начин. Но когато се събрахме момичетата от моята група и те ме навиха да празнуваме в Шумен, не се противих, защото това е последната ни година и няма да ми се отдаде възможност да празнувам отново. Дори бях много развълнувана, че ще се съберем, ще си поговорим, ще се посмеем. Така и стана. Беше много приятно. И въпреки че се прибрах в 01:00 часа и станах в 10:00, се чувствах супер бодра и изобщо не ми се спеше. Това е за мен да си изкараш хубаво и да запаметиш приятните мигове за години напред.

Надявам се, че на всички студенти, които четете това, празникът ви е бил също толкова приятен и запомнящ се! Това исках да споделя в днешния Blogmas. Приятна вечер и не забравяйте да се усмихвате! ♥

Няма коментари:

Публикуване на коментар