вторник, 6 декември 2016 г.

❄ Blogmas #2: Travel adventures ❄


45 минути преди полунощ е. Ще излъжа, ако кажа, че денят ми не беше дълъг. Всъщност това ми е един от най-дългите дни през изминалите седмици. В момента имам чувството, че клепачите ми тежат и адски много им се иска вече да се затворят за 9-10 часа. Но не мога просто така да си легна, знаейки, че имам какво да разкажа и да го напиша в блога си като втори ден от Blogmas. 
Денят започна с уморителното ставане. Честно, това ранно ставане някой ден ще ме убие. Ако някой ми предложи едномесечна ваканция на Бахамите, родителите ми ще чуят само трясъка от външната врата и колеленцата на огромния ми куфар. Толкова съм се изморила последно време с лекции, практики и работа, че свърши ли тази последна година, заслужено ще си взема една огромна почивка. Та понеже днес беше един от онези дни, в които от университета отивам директно на работа, реших, че няма нищо лошо в това да ви споделя как протича един мой такъв ден. Хич не е лесно ще си кажете след като прочетете, ама ето... причинявам си го почти ежедневно.
Естествено след тежкото надигане от леглото, тръгнах с кола от Белослав към Шумен. Около час път по магистралата, при това сутрешно време, всеки бърза за някъде. И колежката, с която пътувам (шофьорчето), редовно се вбесява от несъвестни шофьори и тяхното безразсъдно каране. Ама не го разбирам аз това да тръгнеш от една точка към друга и да караш така сякаш се намираш в поредната част на "Бързи и яростни". Както и да е. Стигнахме до Шумен и не че ми се иска да говоря против шуменците като шофьори, ама просто такова каране не съм виждала другаде. Единият излиза без да даде мигач, другият прави невиждани за човечеството маневри, третият тръгва да те изпреварва, а насреща му идва камион. Откачена работа. Не че съм шофьор, ама всеки ден по пътищата и аз им съчувствам на ония, дето искат да стигнат живи и здрави до крайната си точка.
Малко по-късно след поредните няколко часа в университета, реших, че ще пътувам с влак на обратно. Това, което най-много обичам да правя във влака, е да си чета на спокойствие. Обикновено гледам да седна в купе при хора, които мълчат. Предимно при жени на възраст, които си четат вестник. Та и аз така да си почета малко. Е, да ама този път не ми се получи! Седнаха в купето при мен едни шумни девойки. То голям смях и кикотене беше. Главата ме заболя. Сложих си слушалките и реших, че явно не ми е било писано да чета във влака днес. До Провадия бях с тапи на ушите и усилена музика. Слязоха шумните момиченца и се пренесох в сладко четене в следващия половин час. 
Гадното при влаковете е, че ако спрат да изчакват друг влак, всичките ти планове отиват по дяволите. Заради 5 минути, може да ти се обърка цялата схема, която си навързал. А аз понеже съм по схемите, планът ми беше да се кача на влака, той пристига в 16:00, имам точно 10 минути време спокойно да ида до ферибота, да мина от другата страна на канала и баща ми да ме закара до работа. Е, да, ама нещата пак не ми се получиха. Естествено влакът направи 15 минути закъснение и ми се наложи да хвана следващия ферибот, при което закъснях с 10 минути за работа. Общо взето се оказва голямо приключение това моето ежедневно пътуване. Но поне е забавно и събирам повече спомени от времето, когато съм била студентка. Честно, ако някой ми беше казал, че четвъртата година (най-трудната при това) ще уча и ще работя едновременно и ще гоня влак и ферибот, а времето ще ми е изчислено до последната минута, на 100 % нямаше да му повярвам и най-вероятно щях да му се засмея насреща.

Това беше на кратко за пътуването по линията Белослав-Шумен. Редовно е, така че до края на Blogmas може да имам някоя много по-интересна случка от влака за разказване. Досега такива случаи съм имала, че ако започна да ги разказвам всичките, няма да ми стигне една седмица да изпиша всичко. Така е, четири години по влакове, преживяваш милиони случки и срещаш най-различни и странни образи. 

Blogmas за днес свършва тук, а вие не забравяйте да се усмихвате! И честит имен ден на всички празнуващи днес! ♥

1 коментар:

  1. Ах, колко си права за шофьорите в Шумен! :D Като знам, че половината ми клас сега има книжка, чак ми става лошо и ме е страх да излизам по улиците... Успех с натовареното ежедневие, звучи доста сложно, но съм сигурна, че ще се справиш и занапред. :)

    ОтговорИзтриване