вторник, 24 май 2016 г.

"Гневът и зората" - Рене Ахдие



Един живот за една зора.

В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнадесетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата. Когато най-добрата приятелка на Шахризад се превръща в жертва на Халид, тя се заклева да отмъсти за смъртта й и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия й съпруг. 

Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.




"Гневът и зората" е книгата, която ми вдъхна онова незабравимо чувство да се влюбиш в историята, която четеш. Не ми се беше случвало от доста време да се захласна по някое четиво от първите страници, но ето че историята, вдъхновена от незабравимата класика за приказките на Шехерезада в "Хиляда и една нощ", отново ме върнаха към онова желание да чета без да спирам и да тръпна от вълнение с всяка отгърната страница. Романът на Рене Ахдие бързо се превърна в една от любимите ми книги, които прочетох тази година, а е и сред най-добрите книги, които някога съм чела. Досега не се бях докосвала до подобна книга с арабска култура или герои, които носят типичните й имена. Но това ми хареса. В началото чувствах леко объркване с прочита на някои от имената, но след петдесетата страница всичко това отшумя и остана единствено желанието да разбера как ще приключи тази уникално написана история. Стилът на писане на Рене Ахдие много ми хареса. Тя е създала едни истински и земни герои, а светът в книгата не е една лигава история за двама влюбени, а е нещо коренно различно, нещо, което не съществува само в книгите. Подобни неща са се случвали по света, може би не в съвремието, но преди години. А да го напишеш и опишеш по толкова запомнящ се начин, така че читателят да остане прикован към книгата, с нестихващо желание и затаен дъх, е похвално за творчеството на Ахдие.

Източник
В лицето на главната героиня намираме Шахризад ал Хайзуран, която е една от най-смелите жени, за които съм чела. Тя е вдъхновение за това, че една жена може да постигне много само със силата на думите. Шахризад вдъхва живот на историите, които разказва, благодарение на това, че е сладкодумна и не само халифът забелязва това й качество, а и всеки друг, който се доближи до нея, вижда колко умело си борави тя с думите. Целта й, да си отмъсти за приятелката й Шива, я води в двореца на Халид ибн ал Рашид. Борбеният дух и желанието й за живот са едни от нещата, които й помагат през трудните моменти. Хареса ми това у нея, че макар и понякога да показва ранимост и емоционалност, тя притежава мощ и величие, които я издигат и заслужено й носят титлата владетелка на Хорасан. От своя страна халифът Халид е един характер, с какъвто съм се сблъсквала рядко. Не мога да кажа, че обикнах героя, но във всички случаи ми хареса много и постепенно, докато четях, се научих да го разбирам. В началото не знаех каква е истината и единственото, което желаех да разбера, беше защо той върши делата си по този чудовищен начин. На моменти бях възмутена от държанието му и единственото, което исках, е той да прогледне и да види нещата с други очи. Постепенно персонажът започна да израства, да осъзнава и в негово лице виждам потенциал. Смятам, че героят на Халид ще се превърне в един от най-силните и силно се надявам, че в следващата книга ще видим онова могъщество и силна воля, което трябва да притежава халифът на Хорасан.

Източник
Хареса ми много, че второстепенните герои бяха също толкова развити, колкото и главните. Всеки един от тях притежаваше различни качества. Тарик е от тези герои, които обичат истински и пламенно. През цялото време знаех, че той никога няма да се откаже от целите си. В Джалал виждах почти същото, един борбен и силен мъж, който макар и външно да изглеждаше такъв, вътрешно беше малко по-внимателен и... малко по-страхлив един вид. Деспина пък е героиня, която бързо се превърна в моя любимка. Хареса ми как говореше, така че да казва само и единствено това, което мисли.

Изключително впечатлена останах от развръзката на историята. Авторката е пресъздала всеки един момент по вълшебен начин и определено ме заплени, остави ме без дъх и ме накара да прегърна книгата след като затворих последната страница. Очаквам с нетърпение издаването на следващата книга. Имам огромно желание и нетърпение да узная как ще продължи историята на Шахризад и Халид.

"Гневът и зората" е книга, която трябва да прочетете. В себе си е събрала разноцветност от характери и запленяваща история, пълна с тайнственост, романтика, опасности и вълшебство. Книгата е едно приятно преживяване, което е подходящо за любителите на арабската култура, а и също за всеки, който желае да се потопи в един малко по-различен свят от заобикалящия го.

3 коментара:

  1. Прекрасно ревю си написала на една от любимите ми книги! Радвам се, че се е харесала и на теб! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много ми хареса това ревю и съвсем утвърди в мен желанието да прочета тази книга. Даже използвах част от него в моя читателски клуб, за да се мотивират и други - https://www.facebook.com/ReadingClubOrbita/photos/a.412589205591540.1073741828.412507535599707/599419953575130/?type=3&theater

    ОтговорИзтриване