петък, 13 май 2016 г.

Да бъдеш отхвърлен...


   Самото заглавие подсказва, че публикацията няма да е нещо, което пиша за забавление. Всеки един от нас по някакъв начин е бил отхвърлян, било то в училище или в работа, или сред хора, които познава. Вдъхнових се да напиша няколко реда за това колко е лошо да бъдеш отхвърлен, когато единственото, което искаш, е да се впишеш. Не, това не ме вдъхнови от история, която съм преживяла лично в живота си. Докато бях в училище имах един период, в който не се разбирах с класа си и дори някои от момчетата се държаха доста грубо, но един ден просто ми омръзна и им се опълчих със сила, която нямах представа, че притежавам в себе си. От тогава всяко едно подмятане от тяхна страна, аз го обръщах срещу тях, така че да се научат да уважават хората. Чрез тези действия спасих и най-добрата ми приятелка в училище, която също страдаше. А през последната година никой вече не се държеше грубо и си прекарахме едни прекрасни моменти като задружен клас. Вдъхновението ми за тази публикация дойде от един абитуриент, когото познавам. Да бъдеш отхвърлен точно преди бала не е редно, но предполагам, че просто не е случил на хора с душа.
   Когато прекараш четири години с хора, които трябва да са ти като второ семейство, си мислиш, че всичко е идеално, че познаваш тези личности и малко или много трябва държанието да е ниво. Все пак се предполага, че вече ще сте самостоятелни. Не се обръщам лично към някого от вас, които знам, че четете публикациите ми. Обръщам се към хората, които по някакъв начин са се държали грубо със своите съученици, приятели, колеги. Не го правете. Един човек би се почувствал като нищожно същество, ако му провалите празника, както в случая с дадения абитуриент, за когото говоря. Дори една малка грубост, например да си направите обща снимка и да изрежете някого, просто защото не го харесвате, може да накара този някой да почувства адска болка, осъзнавайки, че хората от обществото му не го приемат, както си е мислел до този момент. В един момент този отхвърления осъзнава, че макар и да прекарва дни с хората, около него, те никога не са го чувствали като равен. А защо? Този човек едва ли отстъпва по нещо на другите. Облича се подобаващо, той също има телефон с тъч скрийн, той също има ум в главата си, също умее да говори, диша, съществува... Или вероятно последните не са от важност, а се гледа кой е с по-скъпи телефон и дрехи? Ами ако местата се сменят и тези, които гледат от високо сега, един ден станат по-ниски от тревата? Нещата ще бъдат ли същите? Самочувствието ще бъде ли същото? Не. Защото ще осъзнаят какво е чувството да те отхвърлят. Не е приятно да бъде смачкана душата на един човек, който просто иска да се впише и да изживее хубавите неща от живота, наравно с връстниците си. Както в случая на моето вдъхновение - абитуриентът, който едва четири години по-късно осъзна, че съучениците му са носели маски, а сега са ги оставили, за да се покаже дяволът, който да съсипе празника на горкото дете.
   
   Направих тази публикация с цел да апелирам всеки един от нас да се държи по-добре към събеседника си, защото никога не знаем кога можем да обидим или нараним някого, дори и несъзнателно. Нека бъдем по-добри!


Няма коментари:

Публикуване на коментар