сряда, 6 април 2016 г.

Shadowhunters Season Finale - Коментари и впечатления #2


   Отново реших да направя публикация с моите коментари и впечатления относно последните няколко епизода и финала на сезона. Няма да се впускам в обсъждане на всяка една подробност, ще споделя само най-важните моменти, които са ми допаднали или които не са ми допаднали. Имаше доста положителни и доста отрицателни моменти в епизодите. За щастие, макар и бавно, сериалът става по-добър, а също и актьорите. Преди да започне сериала, си мислех, че ще бъде изключително интересно да следя историята, гледайки я на малкия екран. Имах огромни надежди, че Shadowhunters ще се превърне в един доста успешен, добър сериал по бестселър поредицата на Касандра Клеър "Реликвите на смъртните". Трейлърът беше интересен, актьорите ми изглеждаха добре подбрани. Малко ни подлъгаха създателите на формата. Сериалът не тръгна никак добре. Актьорите бяха слаби, а сценарият - абсурден. Но малко по малко нещата започнаха да придобиват вид и наистина се надявам от втори сезон (който беше официално потвърден) актьорската игра и целия замисъл, вложен от режисьори и сценаристи, да бъдат успешни и сериала да се подобри още повече.

От тук нататък публикацията ще съдържа спойлери за последните епизоди и някои спойлери от книгите. Четете на ваша отговорност!

   Няколко думи искам да кажа за Саймън. Всички ние (повечето поне) обичаме Саймън от книгите. Познаваме го, знаем всичко, което му се случи, а нещата въобще не бяха малко. Алберто Росенде, който играе Саймън, олицетворява героя по уникален начин. Всички тези малки неща, които аз лично харесвам у този герой, Алберто ги показва и Саймън наистина оживя в лицето на този актьор. Това, което ми се искаше много да направят с героя, беше да не бързат толкова с превръщането му във вампир. Всичко се случи прекалено бързо. Някак ми се искаше да видя малко повече от човешката му страна. Щеше да е хубаво да го видим, както го виждахме, докато четяхме "Град от кости". Но дори и като вече вампир Саймън също се държи като... е, Саймън. А това мен ме радва много. Имам желание във втори сезон да видя малко повече от връзката със семейството му, също и се надявам вече да стане дневен вампир, естествено и Сизи. Няма как да не ми се иска да видя тази двойка заедно. Малко е рано, но и без това сценаристите я карат по бързата процедура, така че това са моите виждания за остроумния Саймън.
   Има неща, които никак не ми допадат как са измислени. Първото, което отново ме връща към Саймън, е как и защо вампирите могат да влизат в Института. Всички знаем, че в това място не се допускат децата на нощта. Хиляди пъти го е повтаряла Каси в книгите. В епизод 12 на сватбата на Алек (за което изгарям да ви поговоря), видяхме Саймън в храма. Не обърнах толкова внимание. Обаче днес, след като изгледах последния епизод, вече се запитах защо Саймън си се разхожда свободно из Института. Второто нещо е технологията. Не знам дали е за добро или за лошо, но е препълнено с технология в Института. Дори в "Лейди Полунощ" децата си криеха компютъра, защото било мунданско. Но явно цялото действие е прехвърлено от 2007 г. в 2016-та. Така си го обяснявам. Третото е цялата тая работа с руната за преобразяване. Глупаво е. Това си е номерът на Теса. Не разбирам защо ѝ го отнемат.
   Лидия Брануел е героинята, която се появи в 8-ми епизод. Не видях особен смисъл да бъде въведена тази героиня, понеже не съществува в книгите. Дори не знам от къде произлезе тя с името Брануел, след като отлично знаем, че след като Шарлот ("Адски устройства") стана консул, тя смени фамилията на рода им на Феърчайлд и мислех, че Клеъри е последната от рода им. Но промените са толкова много, че не ми се броят вече. Както и да е, Лидия ми допадна. В началото не чак толкова, но малко по малко видях характер в героинята. Няма да забравя, когато се появи за първи път и в един неин разговор с Алек, тя спомена, че нейният предшественик Хенри Брануел е изобретил Портала заедно с Магнус. Бях щастлива, щастлива. Много. Спомних си Хенри и се усмихвах широко, защото все пак ставаше дума за Хенри. 
   Нещото, което мозъка ми още отказва да приеме, е защо решиха, че ще обвържат героинята ѝ с Алек. При това до толкова, че чак да ги оженят. В крайна сметка ми стана ясно, че Алек го прави заради семейството си, особено след като разбра, че са били в Кръга. Та, самата церемония. Damn, гледах тази сцена може би милион пъти и така и не можах да ѝ се насладя. Сцената, песента, ЦЕЛУВКАТА. Беше най-доброто нещо в този сериал, което очите ми видяха. Малко си се напищях като луда и едвам дишах, но си заслужаваше. Песента вдъхна още повече емоция в сцената.



Споделям ви видеото, защото новината плъзна из целия Интернет и вече не е никакъв спойлер.


   След тази сцена бях удовлетворена по най-добрия начин. Не разбрах малко защо направиха така, че Робърт да е по-снизходителен към Алек и Магнус, а Мерис да е тази, която е ядосана и разочарована, след като добре знаем, че в книгите е обратното.
   Няма как да говоря за Shadowhunters без да спомена Клеъри и Джейс. Не ми се говори за многобройните целувки, повечето от които ми се струваха доста ненужни. Ще ми се да коментирам сцената, в която Валънтайн им каза, че са уж брат и сестра. Тази сцена беше наистина добра. До момента, в който Валънтайн им казва фалшивата истина. Чудех се да плача или да се смея. Цялото това беше нещо от сорта на "Да, Клеъри. Аз съм ти баща, но също съм баща и на Джейс"..."Не, не си"..."Да, баща съм му"..."О, ами добре тогава, ти си Валънтайн. Винаги казваш истината"... Ако аз бях на тяхно място никога нямаше да им повярвам. Изключително глупаво написан диалог. Естествено, че Валънтайн лъже, толкова ли малоумни трябва да са, че да му повярват на лъжите. А и не ми се започва цялата тема с Валънтайн, който използвал руна, за да изглежда като Майкъл Уейланд. Пълен абсурд. Казвам ви, цялата тая грешка идва от технологията. Ако бяха оставили действието в 2007-ма година, както си е в книгите, Джейс нямаше да е виждал Валънтайн, за да знае как изглежда и всичко щеше да си е точно както трябваше да бъде, без въпросната преобразяваща руна. Финалът на сезона малко ми напомни на смесица от втора, трета и четвърта книга. Някои неща бяха не добре замислени, други бяха изключително вълнуващи. Едно от нещата, което ми допадна много в епизода, беше разговорът между Камил и Магнус. Напомни ми за разговорът им в "Град на паднали ангели", там където си говорят за безсмъртието на Магнус и през цялото време си казвах "Давай, кажи го, направи го, кажи му името. СПОМЕНИ УИЛ ХЕРОНДЕЙЛ, КАМИЛ!". Е, не го спомена, както в книгата, но желанието да чуя името му, си остава. 

   За финал искам да спомена, че любимият ми епизод беше, когато отидоха в света с обърнатата реалност. Напомни ми за сънищата им в "Град на небесен огън". Беше чудесен епизод.

   Прекалено дълга стана публикацията. Иска ми се да кажа още много, много неща, но ще спра до тук, защото може да стане утре, докато приключа с писането. Дано някои от нещата да са съвпаднали с вашето мнение. Би ми било приятно да го прочета.

Лека вечер! :)

2 коментара:

  1. И аз общо взето съм на същото мнение като теб за този сезон. Искрено се надявам, че вторият ще е по-добър... Все още храня големи надежди. :D

    ОтговорИзтриване