вторник, 5 април 2016 г.

"Лейди Полунощ" - книга първа от поредицата "Тъмни съзаклятия" на Касандра Клеър


   "Постановява се, че онези, които са преминали през парабатайската церемония и завинаги са свързани съгласно условията на клетвите на Саул и Давид, на Рут и Ноемин, не могат да встъпват в брак, нито да имат деца един от друг; обичта, която им е разрешена, е единствено филиа и агапе, но не и ерос.

   Наказанието за престъпването на този закон се оставя на усмотрението на Клейва: разделяне на въпросните парабатаи, прокуждане от семействата им, а ако престъпното поведение продължи - отнемане на Знаците им и изключване от редиците на нефилимите. Те никога вече няма да бъдат ловци на сенки.
   Така е волята на Разиел.


   Dura lex, sed lex. Законът е суров, но е закон."



   Най-голямата истина, която мога да кажа след прочитането на "Лейди Полунощ", е че това е най-богато оформената книга в историята на ловците на сенки. Не мога да отрека, че това малко бижу, което държах в ръцете си, е най-добрата първа книга от поредица, която Касандра Клеър е писала. Докато четях, имах усещането, че това не е едва началото. Усещането беше все едно съм следила героите с години, а сега е финала. Напрежението, емоциите, незабравимото удоволствие от четивото, създадено от тази уникална авторка. Всички тези усещания за мен бяха присъщи на последните книги от двете ѝ поредици досега. Тук обаче, с началото на "Тъмни съзаклятия", усещането е все едно сега се запознаваш със света на ловците. Всичко беше хем толкова познато, хем толкова изключително написано. Касандра Клеър надмина себе си с тази малка прелест и със сигурност създаде книга, която да ни кара да се усмихваме след затварянето на последната страница, знаейки че това е едва началото.

Източник
   Действието се развива в Института в Лос Анджелис, пет години по-късно след събитията в "Град на небесен огън", от където феновете на книгите на Каси Клеър, помнят малките 12-годишни Ема Карстерс и Джулиън Блекторн. В "Лейди Полунощ" обаче двамата ни герои вече са пораснали, вече са свързали животите си завинаги, чрез парабатайския ритуал.
   Всички ние вече знаем, че Клейвът е висшата сила в света на ловците на сенки, или че Мълчаливите братя са лечителите, а също знаем какво представлява думата "парабатай", както и мнозина познати ни думи и названия, използвани в предишните две поредици. Дори знаем историята за Кортана, мечът на Ема. Както повеляват нещата, тук в новата поредица всичко е обяснено наново. Така не само че ние имахме удоволствието да прочетем или дори да си припомним точните определения, но и това дава шанса на хората, започващи да четат от тази поредица, да опознаят света достатъчно добре. Както всеки фен на Касандра, аз също ще кажа на тези хора, че в книгата е пълно с препратки към предишните две поредици, има сцени, до които не сме се докосвали досега, в които също участват така любимите ни и обичани герои от старите поредици. Доста често се използват имената им, а също така и названия като Студения мир и Тъмната война. Доста често срещаме спойлери за "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства". За Касандра Клеър, следването на хронология в книгите ѝ е важно.
Източник
   Има доста нови неща в книгата, които ни правят силно впечатление. За първи път Касандра Клеър ни представя герой, който има заболяване (макар и не сериозно), присъщо на мунданите. За първи път има толкова силно използване на технология, нещо, което рядко срещахме в "Реликвите на смъртните".
Впечатление ни прави и това, че освен вече познатите ни Ема и Джулиън, отново се срещаме с доста по-второстепенни герои от предишните поредици, като брат Енох, когото сме виждали, както в "Реликвите на смъртните", така и в "Адски устройства". Даяна Рейбърн, с която се запознахме в "Град на небесен огън", тук вече не е момичето, което държеше магазин за оръжия, тук тя е учителка на децата в Института. Срещаме отново и очарователното животинче котката Чърч, която ни е много добре позната.
   Ема е най-добрата главна героиня, за която съм чела напоследък. Тя е умна, смела, саркастична, решителна, притежава характер. У нея ври и кипи желанието да открие виновника за смъртта на родителите ѝ. Дори и да ѝ се изпречат стотици препятствия на пътя, тя ще ги смаже и ще постигне целите си. Това ми хареса у нея - перфектният образ на едно пораснало борбено момиче.
Източник
   Това, което ме впечатли у Джулиън, беше огромната любов, която изпитва, към по-малките си братя и сестри. В техните очи, той е бащата, когото са изгубили, той е майката, която нямат. Той е единствената им опора. Художникът, в лицето на Джулиън, е не просто майстор с четките, той притежава характер, мъдрост, държание на зрял човек. Някак си в негово лице припознах малко от старите герои на Касандра. В очите му гори желанието да защитава и любовта, която преди виждах в Уил Херондейл, а в душата му е онази доброта и нежност, присъщи на Джем Карстерс. Като че ли Джулиън беше едно съвършено цяло, изградено от образите на тези двама герои, но в същото време притежаваше своя собствена индивидуалност.
   Второстепенните (или по-скоро останалите главни) герои са също толкова перфектно изградени. Образите на по-малките деца от семейство Блекторн - умният, геният Тиберий или просто Тай, близначката му, също толкова умна и интелигентна Ливи, очарователната любителка на хоръри Друзила (Дру) и малкият и невинен Тави.
   Изключително много харесах образа на Марк Блекторн, по-големият брат. Хареса ми тази негова галантност, присъща на елфите, хареса ми добротата му, изключително милото му държание към семейството. Той е един от героите, които ти влизат под кожата, още с появяването си.
Източник
   Кристина е новата героиня, добавена в тази книга. Нейният персонаж беше един от най-любимите ми. Хареса ми нейната лоялност и силно приятелство към Ема. Хареса ми това, че въпреки миналото и всичко, което е преживяла в родната ѝ страна Мексико, Кристина е силна, борбена и подготвена да се втурне на помощ на всеки.
   И понеже обсъждаме героите, ще ми се да споделя единственото нещо, което не харесах в книгата. Може би героят на Кийрън се е харесал на доста от читателите, но аз намирах нещо дразнещо в неговата същност. Не харесах тази цялата идея, около която го е обвързала Касандра Клеър. Обикновено не съм против да чета за подобни неща, но самият характер на героя не ми хареса и си обяснявам, че това е причината за моето нежелание да чета за него.
   Това, което Касандра направи в тази книга, бе да ни накара да обичаме всяка една подробност от нея, всеки един герой. Естествено (както по принцип прави) ни изненада по такъв начин, че вероятно не бях единствената, която си каза "Добре, имам нужда от 2 минути да го осмисля"...

   "Лейди Полунощ" беше един прекрасен старт на една поредица, която предстои да става още по-вълнуваща, по-интригуваща. Има толкова много ситуации, думи на героите, които ще ви накарат да се усмихвате от щастие, да се смеете гръмогласно и дори да плачете. Историята ще ви държи на тръни до последната страница. Силно ви препоръчвам четенето на всички книги на тази изключително талантлива авторка. Светът, в който ще се потопите, е неземно красив, незабравим, изпълнен с екшън, любов, вълнуващи и изненадващи обрати. Заслужава си всяка една страница!

Искрени благодарности на издателство Ибис за превода на тази книга!

6 коментара:

  1. Наистина невероятна книга, още асимилирам финала, намам търпение за другите. Прекрасно ревю.

    ОтговорИзтриване
  2. Ревюто ти е великолепно! Много се радвам, че книгата ти е харесала толкова много, това наистина е най-добрият старт на трилогия от страна на Каси. Представила си "Лейди Полунощ" прекрасно. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Определено книгата си заслужава! Страхотно ревю! :)

    ОтговорИзтриване