сряда, 9 март 2016 г.

"Град от стъкло", книга трета от поредицата "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър

   Онзи ден, малко като предпразнично, се отдадох на четене и завърших третата книга от поредицата "Реликвите на смъртните" на изключителната писателка Касандра Клеър. Вероятно я определям по този начин за пореден път, но тя си е изключителна.
   "Град от стъкло", без да се замислям, смея да кажа, че беше най-добрата от трите, които прочетох досега. Както винаги имаше екшън, който е задължителен за фентъзи книга със злодей като Валънтайн. Имаше много напрегнати моменти, както и разкрития на дълго пазени тайни, които ме изненадваха изключително много.
   В тази трета книга, действието се развива в Идрис, страната, в която живеят ловците на сенки, и по-точно в столицата ѝ - Аликанте. Докато четях, си представях града по начина, по който го описва Касандра Клеър, представях си улиците и площада, както и езерото Лин. Имахме възможността да "видим" дома на Майкъл Уейланд, където Джейс е израснал. Касандра Клеър описва местата по доста обширен начин, използвайки детайли... дори стигайки до цвета на пердетата (да речем). Но аз лично нямам нищо против. Харесва ми, когато чета детайлно за местата, които посещават героите, за чувствата, мислите им и изразите по лицата им, които също са добре описани.
Източник
   Едно от нещата, които най-много ми харесаха в тази книга, беше образът на мистериозния Себастиян Верлак. Няма да излъжа, ако кажа, че той е героят, който най-силно е повлиял на чувствата ми към тази поредица. Макар и да не е съвсем добър... добре де, направо си е лош, но пък ми стана любимец още от мига, в който се появи в книгата. Определено бях изненадана да разбера истинската му самоличност, но някак си предусещах, че натам отиват нещата.
   "Град от стъкло" ни изненадва със смъртта на един невинен герой и на още двама, за които знаех, че все някога ще загинат. Никак не ми беше приятно да прочета за смъртта на герои, с които бях свикнала през тези три книги. Дори не можах да разбера защо беше необходимо да се отнема живота на невинния. Беше покъртително, за мен, да го прочета. Никак не обичам да чета за смъртта на герои, дори и за тази на злодеите.
   Отново имаме среща с долноземците тук - с кралицата на феите, с нейния поданик Мелиорн, с вампира Рафаел и върколачката Мая. Освен Себастиян, се срещаме и с друга нова героиня - Ейлийн Пенхалоу, както и с доста от членове на Клейва.
   Саймън е показан по-обстойно тук. Неговият персонаж присъства в доста голяма част от книгата. Успяваме да го опознаем не като обикновеното момче, с което се запознахме в първите две книги. Тук той е по-добре изграден, с по-силен характер, по-смел, "по-готин", както го определи Клеъри.
Източник
   Разбира се, К. К. ни дава отговори на въпросите, които се питахме от края на първата книга още - относно произхода на Джейс, относно отношенията между него и Клеъри, относно развитието на ситуацията между Магнус и Алек, относно Джослин...
   К. К. споменава Теса в епилога на книгата. Или поне аз мисля, че е тя. Кратко описание бе дадено в епилога за момиче, с което Магнус говори в гората. Момичето беше описано със светлокестенява коса и бяла рокля... Вероятно го е направила, за да остави вратичка към новата си поредица "Адски устройства", когато я е започнала по онова време.
   Относно края на книгата, мисля, че не е било необходимо да пише още три книги. Спокойно е можело да си остане трилогия, защото книгата е достатъчно завършена, с хубав епилог, хубав финал и... фойерверки (буквално). Надявам се и другите три да са толкова приятни за четене, колкото бяха тези.

Няма коментари:

Публикуване на коментар