събота, 26 март 2016 г.

"Град на паднали ангели" и "Град на изгубени души" - книги четвърта и пета от поредицата "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър


   Книгите на Касандра Клеър ме оставят без дъх през повечето време. Винаги се случват неочаквани обрати, които ме карат да възкликвам "Това наистина ли стана току-що?". Смея да твърдя, че тя е авторката, чиито произведения съм сигурна, че няма да ме подведат. Преди няколко дни завърших книга пета от поредицата й "Реликвите на смъртните", една уникално създадена история за ловците на сенки, пазещи човешката раса от злото. Няма да излъжа, ако кажа, че си струваше четенето. 
   В първите три книги от поредицата - "Град от кости", "Град от пепел" и "Град от стъкло" - проследихме историята на главните ни герои Клеъри Фрей и Джейс Уейланд в ожесточаващата война, която водеха, с подлия Валънтайн Моргенстърн. След събитията от първите книги, Касандра Клеър ни сложи един удовлетворяващ епилог, който един вид разделя поредицата й от шест книги на две половини.
Източник
   В книга четвърта "Град на паднали ангели" историята на вече познатите ни герои продължава с нови сили, два месеца по-късно след събитията в "Град от стъкло". В тази книга феновете на Саймън имат възможността да проследят живота на персонажа му доста по-обширно, отколкото в първите три книги. Като цяло тази книга е почти изцяло потопена в живота на този ни любим герой. Което пък е добре дошло за мен, защото аз съм си от отбор "Саймън".
   Взаимоотношенията между героите (и под взаимоотношения разбирайте любов) ни се разкриват малко по малко. Първоначално виждахме само Клеъри и Джейс, тяхната любов, техните проблеми. Нямахме възможността да се насладим изцяло на други двойки, които страстно желаехме да бъдат заедно. В тази книга обаче получаваме жадуваното начало на връзката между Алек и Магнус, за която всички фенове мечтаеха. Обръща се внимание и на връзките в живота на Саймън, разкъсващ се между две момичета. Нещата между Клеъри и Джейс са малко по-обтегнати.
   Тази четвърта книга не беше точно това, което очаквах. Може би след разтърсващите събития в третата имах по-големи очаквания и надежди. Вече знаех кой ще е злодеят, с когото ще се борят. Беше неизбежно да избегна тази мъничка подробност от финала на първата половина от поредицата. Не би било изненада за никого. Дори беше малко предсказуемо. Макар че, да си призная, не съм очаквала точно по този начин да се стекат обстоятелствата на финала. Имаше доста шокови моменти. "Град на паднали ангели" беше достатъчно добро продължение на историята, което остави доста любопитна и заинтригуваща вратичка към "Град на изгубени души".
Източник
   Книга пета ни отвежда две седмици по-късно след финала на "Град на паднали ангели". Основно книгата се развива около двамата ни главни герои и любимци на доста фенове Клеъри и Джейс, както и на още един мистериозен, съмнителен и... абсолютно един от героите, които искам да виждам в тези книги, Себастиан Моргенстърн.
   Не искам да звучи грубо за феновете на Клейс, но заради тях дадох доста нисък вот в Goodreads. Не ме разбирайте погрешно, книгата наистина си струва четенето, особено ако си заклет почитател на връзката между тези двама главни герои. Но за мен не беше. В началото харесвах Джейс, все още го харесвам, но ми харесва, когато го виждам в компанията на Алек и Изабел, харесва ми да виждам братската любов и привързаност към тези трима герои. Харесва ми Джейс, докато е в компанията на Саймън, обичам разговорите помежду им. Но така и не можах да харесам връзката им с Клеъри. Намирам нещо дразнещо у тях, макар всичките им моменти да изглеждат изключително мили, вероятно и са блаженство за всички почитатели на поредицата. Явно аз съм изключение, защото моите главни герои, за които през цялото време исках да чета, бяха Магнус, Алек, Изабел, Саймън... както и Мая и Джордан. Обожавам връзките и взаимоотношенията между тези герои. Беше прекрасно усещане да чета за тях. Обяснявам си нехаресването на Клейс, понеже не съм фен на половинката от тази двойка, а именно Клеъри. Никога не съм била, още от първата книга. А действията й в "Град на изгубени души" още повече ме настроиха против нея.
   В крайна сметка, като изключим въпросната двойка, всичко друго в книгата беше наистина спиращо дъха на моменти. От към екшън и заплетени ситуации, книга пета беше с една идея по-добра, макар да съм й дала по-нисък вот от четвъртата в Goodreads. Естествено финалните страници ме караха да си загубя граматиката, както се случва обикновено при книгите на Каси Клеър. Тя е оставила изключително вълнуващ отворен край на тази книга, буквално последното изречение (което можете да видите на приложената картинка), за който вече изгарям от нетърпение. "Град на небесен огън" със сигурност ще бъде епичен финал на тази завладяваща поредица.

Няма коментари:

Публикуване на коментар