вторник, 1 март 2016 г.

Градове от кости и пепел...


   Реших да направя двойно ревю с впечатленията ми от първите две книги от поредицата "Реликвите на смъртните" на изключително талантливата писателка Касандра Клеър. Както повечето от вас знаят, тя е създала един изключително интересен свят, в който е вплела множество свръхестествени създания. Първото ми впечатление за този свят дойде, когато прочетох трилогията "Адски устройства" (ревюта на трите може да намерите в страницата Book Reviews) на същата писателка. Не знам защо започнах от тази поредица, но не съжалявам, понеже имах шанса да прочета за предшествениците на героите от "Реликвите на смъртните", да се запозная с главните фамилии, ръководещи Клейва, и да разбера от къде идват самите реликви. Но да се върна на историята. Касандра Клеър явно е вплела в историята си, в този нов свят, създания като вампири, върколаци, магьосници, феи и т.н. Всички те под едно име - долноземци. Главните ѝ герои тук, обаче, не са под това наименование, те са нефилими, още познати ни като Ловци на сенки. Бях изключително заинтригувана от историята за ангела Разиел, създателят на ловците на сенки. Беше интересно четиво, да узная от къде са произлезли. 
   Историята намира своето място в Ню Йорк, през 2007 година (ако не се лъжа). Тя следва ловците на сенки в местния Институт, а също и новите предизвикателства, изправени пред тях. Това, което ме грабна в четенето ѝ, бяха множеството битки, множеството мистерии, загадки, непобедими врагове, шокиращите моменти, неочакваните обрати. Всичко беше изпипано, оставяйки те да искаш още и още, готов да грабнеш следващата книга с нетърпение. 
   Главните герои в първата книга не ме грабнаха много. Но първото впечатление винаги лъже. В началото на "Град от кости" и честно казано през цялата книга, доста се дразнех от главната героиня Клеъри Фрей. Не бях никак впечатлена от нейното присъствие. Историята я описва като обикновена тийнейджърка, която научава тайната за произхода си - че е ловец на демони - малко преди да навърши 16. Не знам защо се дразнех от нея. Може би, защото постоянно повтаряше, че не е малка, а се държеше детински през цялото време. Изключително много бях впечатлена от уменията и изграждането на характера ѝ през втората книга. Без съмнение от тук нататък вече няма да се чувствам по същия начин. Харесва ми, когато има развитие в главните персонажи. А и самата история на Клеъри е заплетена и загадъчна, караща те да се питаш постоянно въпроси за това как ще продължи напред.   Главният мъжки персонаж е в образа на Джейс Уейланд, чиито характер е много по-особен. Той е пълен със сарказъм, държи се по-грубовато, с доза непукизъм. На моменти е дразнещ, доста хора, вероятно, не биха го харесали. Но да си призная честно аз си падам по подобни герои. Подобен беше случаят с друг герой на Касандра Клеър, умопомрачителният Уилям Херондейл, който ме омая от първата секунда, в която прочетох за него. Намирам доста от чертите и характера му в Джейс. Имам си своя теория за това как приключва историята на Джейс. Стремя се да не получавам спойлери за него. До момента успявам, но все пак си имам едно на ум, относно неговия произход и т.н. 
   Друг герой, който впечатлява с развитието си през тези две книги, е сладкият и невинен Саймън, най-добрият приятел на Клеъри. Първоначално малко ми беше досаден, а после постепенно започнах да се привързвам към героя му, особено след големия обрат в живота му. Същото се получи и с Алек Лайтууд, който е един от ловците на сенки, обитател на Института и брат на още една очарователна героиня Изабел Лайтууд. В първата книга бях изключително подразнена от държанието на Алек, не ми допадаше отношението му към Клеъри, независимо, че бях напълно наясно защо са такива. В края на книгата започна да ми допада, а във втората вече ми беше любимец. Сестра му Изабел пък, от своя страна, е изключителен боец. През цялото време се възхищавах на борбения ѝ дух и на желанието ѝ за живот. Според мен тя е най-интересната, най-забавната героиня, а от нея излъчват такива чар и обаяние, които сигурна съм, биха се харесали много на мъжката читателска аудитория. Главният злодей в първите две книги носи името Валънтайн Моргенстърн. Трябва да призная, че първото нещо, което ме впечатли у него, беше името му. Колкото повече чета за него, толкова повече го мразя. Дори на моменти не знам мразя ли го или просто съм толкова привлечена от персонажа му, че не мога да определя какво чувство изпитвам към героя му. Определено е злодей от класа!
   И на финала на ревюто ми за днес, ще спомена няколко думи за магьосника Магнус Бейн. С него се знаем от "Адски устройства" и трябва да призная, че го обожавам. Харесва ми цялостния му изграден образ, както в трилогията, така и сега в "Реликвите на смъртните". А и виждам как се оформят нещата за него. А това ми харесва без съмнение.
   Впечатленията ми от втората книга определено бяха по-силни от първата. Причините са, че преди да прочета първата бях гледала филма от 2013 г. и правех сравнения. А при втората книга фантазиите си бяха изцяло мои, а и екшъна и обратите във втората бяха буквално спиращи дъха. Определено ще довърша поредицата с огромен интерес!

Няма коментари:

Публикуване на коментар